Идва Голяма Богородица: Какво се прави на 15 август за здраве, късмет и благословия

На 15 август православните християни отбелязват един от най-големите църковни празници – Успение Богородично, известен в народната традиция като Голяма Богородица. Денят е посветен на Пресвета Богородица – закрилница на семейството, майчинството, децата и дома.

Празникът е сред най-почитаните в българската духовна традиция. На този ден хиляди вярващи посещават храмовете, отправят молитви за здраве и благополучие и благодарят за получените благословии.

Какво означава Успение Богородично
Според православното предание три дни преди края на земния си живот Света Богородица получила известие от Архангел Гавраил, че Бог я призовава в небесното царство.

Последното ѝ желание било да види светите апостоли. По Божия воля те се събрали в Йерусалим, за да бъдат до нея.

След успението ѝ Божият син Иисус Христос приел душата на своята майка. Когато няколко дни по-късно апостол Тома пристигнал и поискал да се поклони, гробът бил отворен, но в него останала единствено погребалната плащеница. Според църковното предание това е знак за нейното възнесение.

Именно затова празникът носи името „Успение“, което означава „заспиване“, а не смърт в обичайния смисъл.

Един от най-светлите православни празници
Успение Богородично е сред дванадесетте най-големи празника в православния календар.

На 15 август приключва и двуседмичният Богородичен пост, което превръща деня в повод за семейно събиране, благодарност и обща празнична трапеза.

Какво се прави на Голяма Богородица
Според българската традиция празникът започва с посещение на църква и участие в празничната литургия.

Много хора палят свещ пред иконата на Света Богородица и отправят молитва за:

здраве;

мир в дома;

семейно щастие;

закрила на децата;

благополучие.

В различни краища на България се приготвя курбан за здраве, който след освещаването се раздава между близки, съседи и нуждаещи се.

След службата вярващите носят за освещаване обреден хляб, плодове и други дарове, които по-късно се раздават за здраве и за помен на починалите.

В много населени места, където храмът носи името „Успение Богородично“, се организират традиционни събори и празнични литийни шествия.

Какво се слага на трапезата
След края на постите семействата се събират около богата празнична трапеза.

Според народния обичай на нея присъстват:

обредна пита;

мед;

варено жито;

варена царевица;

пшеница;

сезонни плодове.

Особено място заемат гроздето и динята, които според народните вярвания символизират плодородие, здраве и изобилие.

Защо жените се молят на Света Богородица
В българските традиции Пресвета Богородица е почитана като закрилница на майките, децата и семейното огнище.

На Голяма Богородица много млади семейства, бъдещи майки и жени, които мечтаят за дете, посещават храм и отправят молитва за здраве, благословия и щастливо майчинство.

Съществува и стар народен обичай в периода между Голяма Богородица (15 август) и Малка Богородица (8 септември) жените да избягват шиене, тъкане и плетене. Според народните вярвания така се пазят здравето, спокойствието и благополучието на дома.

Какво не се прави на Голяма Богородица
Според народните вярвания на този ден е добре да се избягват:

тежка физическа работа;

семейни конфликти и караници;

лоши думи и обиди;

отказ на помощ към нуждаещ се човек.

Смята се, че празникът трябва да бъде посрещнат със смирение, благодарност и добро отношение към околните.

За православните християни Голяма Богородица остава ден на вярата, надеждата и семейното единство. Според традицията всяка молитва, отправена с чисто сърце на 15 август, носи благословия, здраве и закрила за дома.