На 1 септември започва новата църковна година: каква е историята на празника
На 1 септември Православната църква отбелязва началото на новата църковна година, познато още като „начало на индикта“. Денят е свързан с обновлението, духовната равносметка и надеждата за благоприятна година.
Историята на празника отвежда към Византия. През VI век, по времето на император Юстиниан I, там е въведено календарно летоброене по индикти. Това били периоди от по 15 години, свързани с оценяването на имуществото, върху което се начислявали данъци.
Думата „индиктион“ произлиза от гръцки и латински и означава „обявяване“. В Римската империя понятието се използвало и за определяне на размера на годишните данъчни задължения. С новия императорски индикт започвала и новата финансова година.
Според част от изследователите системата има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, известно като индиктиони на император Константин Велики, започвало на 1 септември 312 година.
Църковната година във Византия обаче невинаги е започвала на тази дата. В продължение на дълъг период широко разпространено било мартенското летоброене. За начало на годината тогава се приемал 1 март или 25 март, когато се отбелязва Благовещение. Тържественото утвърждаване на 1 септември като начало на църковната година се свързва с късновизантийската епоха.
На този ден Църквата припомня евангелския разказ за Иисус Христос, който прочел в синагогата пророчеството на свети пророк Исайя за настъпването на „благоприятната Господня година“. Откъсът е от Евангелието според Лука и се свързва с началото на общественото служение на Христос.
Във Византия вярващите виждали в това четиво основание за отбелязването на новата година. Преданието поставило събитието именно на 1 септември. В Минология на император Василий II от X век се посочва, че оттогава празникът е дарен на християните.
Традицията е запазена и в съвременния православен богослужебен ред. След светата Литургия на 1 септември се чете същият евангелски откъс. В миналото в Константинопол той бил произнасян лично от патриарха – чест, отредена само за няколко богослужения през годината.
Православният Типик определя 1 септември като „малък Господски празник“. На същата дата Църквата почита и паметта на свети Симеон Стълпник.
Началото на новата църковна година не се отбелязва с шумни празненства. То е преди всичко повод за молитва, духовна равносметка и ново начало във вярата.
