Танците тренират едновременно тялото и мозъка: Ползите, които не се виждат веднага

Кръстословиците натоварват паметта и речника, а бягащата пътека – сърцето и мускулите. Танците съчетават движение, музика, запаметяване, ориентация и бързи решения в една дейност.

Докато следваме ритъма и изпълняваме поредица от стъпки, мозъкът трябва непрекъснато да обработва информация. Той контролира положението на тялото, припомня научените движения и предвижда какво следва. При танците с партньор се добавя още една задача – движенията трябва да бъдат съобразени и с друг човек.

Това превръща танцуването в комплексно натоварване, което може да подкрепя физическата форма, координацията, настроението и някои познавателни умения.

Какво прави мозъкът, докато танцуваме
Дори сравнително лесната хореография изисква съвместната работа на различни мозъчни области. Двигателната кора участва в планирането и изпълнението на движенията, а малкият мозък подпомага точността, времето и равновесието.

Базалните ганглии имат роля в усвояването и автоматизирането на повтарящи се движения. Областите, свързани с паметта, помагат да запазим последователността на стъпките, а системите за внимание следят ритъма, инструктора, пространството и останалите танцьори.

В началото всяко движение изисква съзнателно усилие. Мислим къде да поставим крака, накъде да завъртим тялото и кога да вдигнем ръката. След достатъчно повторения част от действията стават по-автоматични.

Това освобождава внимание за изразителността, музиката и взаимодействието с партньора. Именно затова опитният танцьор изглежда естествен, въпреки че изпълнява сложни движения.

Хореографията упражнява паметта
Запомнянето на танцова комбинация не е пасивно повтаряне. Необходимо е поредицата да бъде разделена на части, свързана с музиката и след това възпроизведена в правилния момент.

Когато се учат нови стъпки, мозъкът постоянно открива и поправя грешки. Ако движението не съвпада с ритъма, трябва да променим скоростта, посоката или положението на тялото. Това тренира способността за приспособяване към променяща се задача.

Познатата хореография също има стойност, но изучаването на нови комбинации поставя по-голямо когнитивно предизвикателство. Затова е полезно заниманията постепенно да се разнообразяват, без трудността да става обезкуражаваща.

Балансът е повече от физическо умение
За да остане човек стабилен, мозъкът обединява информация от зрението, вътрешното ухо, мускулите и ставите. Танците непрекъснато променят опорния крак, посоката и скоростта на движение.

Завъртанията, страничните стъпки и преместването на тежестта могат да упражняват равновесието и усещането за положение на тялото. Това е важно във всяка възраст, но придобива особено значение при по-възрастните хора, при които добрият баланс може да намали вероятността от падане.

Танците не премахват всички причини за падания. Зрителните нарушения, лекарствата, ниското кръвно налягане и заболяванията на нервната система също имат значение. Те обаче могат да бъдат приятен начин за поддържане на координацията и увереността в движенията.

Полза за сърцето и мускулите
В зависимост от стила и интензивността танците могат да бъдат умерено или високо аеробно натоварване. Те ускоряват пулса, ангажират големи мускулни групи и увеличават разхода на енергия.

Редовните занимания могат да подпомогнат:

издръжливостта;

подвижността на ставите;

мускулната сила;

координацията;

контрола на телесното тегло;

сърдечносъдовото здраве.

Не всеки танцов час натоварва тялото еднакво. Бавните социални танци, балетът, народните танци и интензивните групови програми имат различни изисквания. Ползата зависи от продължителността, честотата и реалното усилие.

Защо танците могат да подобрят настроението
Движението само по себе си може да намали напрежението и да подобри настроението. При танците към него се добавят музиката, чувството за ритъм и възможността за творческо изразяване.

По време на заниманието вниманието е насочено към непосредствена задача. Човек следи стъпките и музиката, вместо постоянно да се връща към тревожни мисли и проблеми от деня. Това може да създаде усещане за психическо разтоварване.

Невинаги е възможно промяната в настроението да се обясни с отделянето на един конкретен хормон или невромедиатор. Реакцията е по-сложна и включва физическата активност, очакванията, музиката, социалната среда и личното отношение към танца.

Танците могат да подпомогнат психичното благополучие, но не заместват професионалната помощ при депресия, тревожно разстройство или друго състояние.

Социалният елемент също е важен
Много танцови стилове изискват контакт с партньор или участие в група. Редовните занятия дават повод за общуване и създават усещане за принадлежност.

Това може да бъде особено полезно за хора, които прекарват голяма част от времето си сами или трудно намират подходяща форма на физическа активност.

Не всеки се чувства комфортно в групова среда. Танцуването у дома също носи физическа и когнитивна полза. Социалният компонент е допълнително предимство, а не задължително условие.

Танците изграждат увереност постепенно
В първите занятия човек често се притеснява, че ще обърка стъпките или ще изглежда неловко. С натрупването на опит започва да забелязва напредъка си – движение, което вчера е изглеждало невъзможно, днес вече се получава.

Тези малки успехи могат да укрепят увереността не само на дансинга. Танцуващият се учи да допуска грешки, да продължава след тях и да бъде забелязан, без да очаква съвършенство от себе си.

Не всеки урок непременно води до по-високо самочувствие. Неподходящ преподавател, прекалено трудна група или среда, в която се набляга на сравняването, могат да имат обратен ефект. Затова атмосферата е също толкова важна, колкото и стилът.

Могат ли танците да предпазят от деменция
Някои изследвания свързват редовното танцуване с по-добри резултати при тестове за памет, внимание и изпълнителни функции. Комбинацията от движение, учене и социална активност прави танците обещаваща дейност за поддържане на мозъчното здраве.

Това обаче не доказва, че танцуването предотвратява деменция. Познавателният спад се влияе от множество фактори – възраст, наследственост, кръвно налягане, диабет, слух, сън, образование, социална активност и други заболявания.

Танците могат да бъдат една част от активния начин на живот, но не са гаранция срещу невродегенеративно заболяване.

Кой стил е най-полезен
Няма един танц, който да е най-добър за мозъка. Полезен е стилът, който ви харесва, съответства на физическите ви възможности и ви кара да се връщате отново.

Народните и груповите танци изискват запомняне на последователности и синхрон с останалите. Танците по двойки добавят реакция спрямо партньора. Свободният танц предоставя повече място за импровизация, а балетът и съвременните стилове поставят високи изисквания към контрола на тялото.

За начинаещите е най-добре сложността да нараства постепенно. Постоянното объркване не тренира непременно мозъка по-добре – то може просто да откаже човека от заниманието.

Как да започнете безопасно
Изберете група, подходяща за начинаещи, и уведомете преподавателя, ако имате заболяване, травма или ограничена подвижност. Обувките трябва да осигуряват стабилност и да са съобразени с настилката и стила.

Започвайте с загряване и увеличавайте натоварването постепенно. Не продължавайте през остра болка, силно замайване, необичаен задух или стягане в гърдите.

При сериозни ставни, сърдечносъдови или неврологични заболявания е разумно натоварването предварително да бъде обсъдено с лекар или рехабилитатор. За хора с нарушен баланс може да е необходима опора или специално адаптирана програма.

Танците не заменят кръстословиците, книгите или останалите форми на движение. Тяхното предимство е, че събират няколко различни предизвикателства в едно – тялото се движи, мозъкът учи, ушите следват музиката, а човекът общува и изразява емоции. Именно тази комбинация превръща танца в нещо повече от тренировка.