Шофьори лепят тиксо по екраните на новите коли: Защо модерните технологии се превърнаха в кошмар
Големите сензорни дисплеи, електронните дръжки и множеството автоматични асистенти дълго време бяха представяни като символ на автомобилния прогрес. Част от шофьорите обаче вече ги възприемат като източник на разсейване, неудобство и постоянно напрежение зад волана.
Все повече водачи в Съединените щати целенасочено търсят автомобили с по-просто управление или предпочитат да запазят старите си коли. Те не отхвърлят всички технологии, а се противопоставят на системи, които усложняват обикновени действия като регулирането на температурата, отварянето на прозорец или изключването на звуково предупреждение.
Тенденцията е представена в проучване на The Wall Street Journal, посветено на потребители, които съзнателно избягват определени автомобилни екстри.
Тиксо върху дисплея, за да не отклонява поглед от пътя
Сред най-показателните случаи е този на 85-годишен собственик на нов автомобил. За да се ориентира по-лесно върху гладката повърхност на дигиталното табло, той поставил малки парчета тиксо на определени места.
Така създал своеобразни тактилни ориентири, които му позволяват да намира необходимите бутони, без продължително да гледа екрана. Необичайното решение показва основния проблем на сензорното управление – за разлика от физическото копче, плоският дисплей не може да бъде разпознат чрез допир.
При традиционното управление водачът свиква с местоположението и формата на отделните бутони. Това му позволява да регулира отоплението, климатика или силата на звука почти инстинктивно. Когато същите функции са скрити в дигитално меню, често са необходими няколко докосвания и отклоняване на погледа от движението.
Съставят списъци с екстри, които да избягват
Друг участник в проучването – компютърен специалист от Сейнт Луис – поддържа списък с технологии, които не желае да присъстват в следващия му автомобил. Заедно със синовете си той се грижи за четири семейни коли, произведени през предходното десетилетие, вместо да ги заменя с по-нови модели.
Друга шофьорка за първи път обмисля покупката на употребяван автомобил. Причината не е единствено по-ниската цена, а желанието да избегне прекалено сложните интерфейси и непрекъснатите предупреждения на съвременните модели.
Макар тези потребители все още да не представляват мнозинството, недоволството им става достатъчно видимо, за да накара автомобилните производители да преосмислят дизайна на купето.
Шофьорите искат физическите копчета обратно
Една от марките, които продължават да разчитат на традиционно управление, е Mazda. При част от моделите ѝ основните функции могат да се контролират чрез физически бутони и централен въртящ се контролер.
Този подход привлича водачи, които искат модерна кола, но не желаят да извършват всяко действие през сензорен дисплей. За тях удобството не се измерва с размера на екрана, а с това колко лесно и безопасно могат да използват дадена функция по време на движение.
Американската компания Slate избира още по-краен минимализъм. Производителят подготвя електрически пикап, чиято базова версия е без фабрична аудиосистема и използва класически механични манивели за прозорците. Идеята е автомобилът да бъде максимално опростен и достъпен, а клиентите сами да добавят желаното оборудване.
Volkswagen призна проблема
Volkswagen също започна да преразглежда решението си да замени голяма част от традиционните контроли със сензорни панели. Подобно управление беше въведено при Golf 8 и електрическите автомобили от серията ID, но предизвика множество критики.
Сред най-честите оплаквания бяха липсата на удобни физически бутони, неосветените сензорни полета и необходимостта основни настройки да се търсят в менюто на централния екран.
Затова компанията започна поетапно да връща класическите контроли при новите си модели. Промяната показва, че повече технологии невинаги означават по-добра ергономия.
Изискванията за безопасност също се променят
Натискът не идва единствено от потребителите. Euro NCAP, организацията, която оценява безопасността на новите автомобили в Европа, поставя по-силен акцент върху наличието на отделни физически контроли за основни функции.
Сред тях са аварийните светлини, клаксонът, чистачките, мигачите и системата за спешно повикване. Причината е, че използването им трябва да бъде бързо и интуитивно, без водачът да преминава през менюта.
Сензорните дисплеи няма да изчезнат от автомобилите. Очаква се обаче производителите да търсят по-добър баланс между дигиталните възможности и физическите бутони.
Скъпите автомобили невинаги отговарят на своите купувачи
Парадоксът е, че най-скъпите и технологично оборудвани автомобили често се купуват от по-възрастни клиенти. Именно те невинаги желаят сложни интерфейси, множество приложения и команди, скрити в различни менюта.
Иван Еспиноса от Nissan обръща внимание на разминаването между възможностите на автомобилите и реалните потребности на техните собственици. Част от клиентите плащат за десетки функции, които рядко използват или дори не знаят как да настроят.
Вместо удобство водачът може да получи система, която издава звукови сигнали, коригира волана, следи погледа му и го предупреждава при всяко отклонение от разпознатото ограничение на скоростта.
В САЩ поискаха автомобил без задължителни асистенти
Темата достигна и до политическия дебат в Съединените щати. Американският министър на транспорта Шон Дъфи подкрепи идеята за опростен и достъпен модел от типа „Freedom Car“.
Концепцията предвижда автомобил с по-малко задължителни електронни системи и по-ниска крайна цена. Поддръжниците ѝ твърдят, че потребителите трябва да имат възможност сами да решат за кои асистенти искат да плащат.
В Европа подобен модел трудно би могъл да бъде предложен в напълно опростен вариант. Регулаторната рамка GSR2 налага задължителни системи за безопасност при новите автомобили, включително технологии за наблюдение на вниманието и интелигентно подпомагане при спазването на скоростта.
Изключват се, но се включват отново при всяко запалване
Част от асистентите в европейските автомобили могат да бъдат деактивирани от водача. При много модели обаче това трябва да се прави отново след всяко стартиране на двигателя.
Така шофьорът може да бъде принуден да преминава през няколко менюта на сензорния екран още преди да потегли. Някои производители предлагат преки пътища или персонализирани бутони, но процесът невинаги е достатъчно бърз и разбираем.
Получава се парадоксална ситуация – водачите използват сложния дигитален интерфейс, за да изключат технологиите, които не желаят да използват.
Съвременните системи могат да предотвратяват инциденти и да помагат в критични ситуации. Недоволството е насочено по-скоро към начина, по който са внедрени – прекалено настойчиви предупреждения, трудни за откриване настройки и липса на физически контрол.
Технологиите няма да изчезнат от автомобилите, но посланието на шофьорите е ясно: истинският напредък не се измерва с броя на екраните. Най-доброто управление е това, което помага на водача, без да го разсейва или да превръща всяко пътуване в борба с менютата.
