Проф. Георги Рачев след бурята в София: Не можем да спрем всяка градушка над големите градове
Борбата с градушките понякога прилича на опит „да ловуваш африкански слон с вилица“. С това сравнение климатологът проф. Георги Рачев описа трудностите при противодействието на мощните бури, след като градушка удари София и за минути превърна част от улиците в реки.
Ледените късове повредиха автомобили, а интензивният дъжд и падналите листа запушиха шахти и предизвикаха локални наводнения. По думите на климатолога подобно явление през август е сравнително рядко, но не е без прецедент за столицата.
Ледените късове достигнали големината на орех
Проф. Рачев наблюдавал бурята в района на Софийския университет. Първоначално градовите зърна били малки, но постепенно достигнали размерите на джанка и орех.
Интензивната фаза продължила около 17 минути. Въпреки кратката си продължителност бурята била достатъчно силна, за да нанесе поражения на множество автомобили и да предизвика сериозни затруднения по столичните улици.
Комбинацията от голямо количество вода и растителни отпадъци довела до запушване на част от отводнителните съоръжения. Това допринесло за бързото образуване на завирявания.
Очаква се застрахователните компании да получат множество претенции за обезщетения от собственици на пострадали автомобили и имоти.
Градушката от 2014 година била значително по-тежка
Климатологът припомни разрушителната буря над София от 8 юли 2014 година. Тогава по приблизителни данни били повредени около 70 000 автомобила.
Според него това събитие остава без аналог в документираната метеорологична история на страната по мащаба на пораженията върху превозните средства.
„Ние сме градобитна държава“, заяви проф. Рачев. По думите му условията в България позволяват образуването на мощни градоносни облаци, но подобни явления се наблюдават и в други държави от Южна Европа и Средиземноморския регион.
Как се образуват толкова силни бури
Мощните купесто-дъждовни облаци възникват при съчетаване на топъл и влажен въздух с навлизаща по-студена въздушна маса. Атмосферата става неустойчива, а силните възходящи течения издигат водните капки на голяма височина.
Там те замръзват и се превръщат в ледени частици. Докато се задържат в облака, могат многократно да преминават през области с преохладена вода и постепенно да увеличават размера си.
Подобни облаци могат да достигнат височина от около 12 километра. Колкото по-силни са възходящите течения, толкова по-големи ледени късове могат да останат във въздуха, преди да паднат към земята.
Защо облаците над София не могат просто да бъдат обработени
Проф. Рачев предупреди, че не бива да се създава впечатлението, че всяка градушка може да бъде предотвратена чрез самолетна обработка на облаците.
Подобни операции са особено сложни над големите градове. В района на София трябва да се отчита и интензивният въздушен трафик около летището.
„Особено над градовете няма какво да говорим“, коментира климатологът.
Методите за противоградова защита могат да се прилагат само при определени условия и не предоставят абсолютна гаранция, че градушката ще бъде предотвратена. При вече развит мощен буреносен облак възможностите за въздействие са ограничени.
Остават условия за гръмотевични бури
През следващите дни навлизането на по-хладен въздух ще запази атмосферата неустойчива. Затова на места отново са възможни гръмотевични бури.
Проф. Рачев обаче не очаква те да достигнат силата на явлението, което удари София. Въпреки това локалният характер на летните бури затруднява точното прогнозиране на мястото и интензивността им.
Климатологът предупреди, че екстремните прояви на времето ще продължават да създават проблеми, особено в районите с неподготвена или недостатъчно поддържана инфраструктура.
Световният океан остава необичайно топъл
Проф. Рачев обърна внимание и на високата температура на повърхността на световния океан. По цитирани от него данни на европейската служба „Коперник“ средната стойност е достигнала около 21,1 градуса.
Топлите океански води са важен фактор за климатичната система, тъй като осигуряват повече влага и енергия за атмосферата. Това не означава, че всяка отделна буря може да бъде пряко обяснена с температурата на океана, но дългосрочната тенденция се следи внимателно от учените.
Източник: [bTV Новините](https://btvnovinite.bg/pred
Проф. Георги Рачев след мощната градушка: С природата се борим като с „африкански слон с вилица“
Сравнително рядка за края на август градушка удари София и само за минути предизвика локални наводнения и щети по множество автомобили. Климатологът проф. Георги Рачев определи възможностите за овладяване на подобно природно явление с красноречиво сравнение.
„Борбата с градушките е все едно да ловуваш африкански слон с вилица“, заяви той пред bTV.
По думите му подобни мощни бури трудно могат да бъдат спрени, особено над голям град с интензивен въздушен трафик.
Ледените късове достигнали размерите на орех
Проф. Рачев наблюдавал бурята в района на Софийския университет. Първоначално градушката била по-дребна, но впоследствие ледените късове достигнали размерите на джанка и орех.
Интензивната част на бурята продължила около 17 минути. Това време обаче било достатъчно, за да се натрупат значителни количества вода, а листата и клоните да затруднят оттичането през шахтите.
На различни места в столицата се образували локални завирявания. Паднали клони и дървета допълнително усложнили обстановката, а по автомобили са нанесени щети от едрите ледени късове.
Според климатолога градушка с подобна сила през август е сравнително рядко, но не и невъзможно явление.
София помни и по-тежка стихия
Проф. Рачев припомни опустошителната градушка от 8 юли 2014 година. Тогава според представените данни са били повредени приблизително 70 000 автомобила.
Климатологът определи случилото се преди 12 години като явление без аналог в метеорологичната история на страната по отношение на нанесените поражения.
„Ние сме градобитна държава“, коментира той. По думите му подобни бури не са характерни единствено за България. Те се наблюдават и в редица държави от Средиземноморския регион.
Как се образуват мощните градоносни облаци
Условия за силна градушка възникват при срещата на топъл и влажен въздух с по-студена въздушна маса. Атмосферата става неустойчива и се създават мощни възходящи движения.
Така се развиват купесто-дъждовни облаци, които могат да достигнат височина от около 12 километра. Във вътрешността им водните капки замръзват и се превръщат в ледени частици.
Силните въздушни течения могат многократно да издигат тези частици във височина, където върху тях се натрупват нови ледени слоеве. Когато станат прекалено тежки, те падат към земята като градушка.
Колкото по-мощен е облакът, толкова по-едри могат да бъдат ледените късове.
Защо облаците не се обработват над София
Проф. Рачев коментира и въпроса защо градоносните облаци не могат да бъдат обработвани над столицата по начина, използван в някои земеделски райони.
Според него над големите населени места възможностите са силно ограничени. Самолетната обработка на облаците трудно може да бъде съвместена с натоварения граждански въздушен трафик около София.
Противоградовата защита не може да гарантира и пълно предотвратяване на явлението. При особено мощни атмосферни процеси ефектът от човешката намеса остава ограничен.
Именно затова проф. Рачев използва сравнението с лова на голямо животно с напълно неподходящо средство.
Ще има ли още гръмотевични бури
През следващите дни е възможно атмосферата отново да стане неустойчива заради навлизането на по-хладен въздух. Това може да доведе до нови краткотрайни валежи и гръмотевични бури.
Климатологът обаче не очаква те да достигнат силата на преминалата през София стихия.
Екстремните прояви на времето ще продължават да създават сериозни затруднения, особено в районите, където инфраструктурата не може да поеме голямо количество вода за кратък период. Запушените шахти, недостатъчната пропускателна способност на отводнителните системи и плътното застрояване увеличават риска от локални наводнения.
Океанските води остават необичайно топли
Проф. Рачев обърна внимание и на температурата на световния океан. Позовавайки се на данни на европейската служба „Коперник“, той посочи средна стойност от 21,1 градуса.
По-топлите океански води означават по-голямо количество енергия и влага в климатичната система. Това не позволява всяка отделна буря да бъде пряко обяснена с глобалното затопляне, но създава фон, при който определени екстремни явления могат да стават по-интензивни.
