Шофьор на цистерна с кислород разказа за ужаса на „Тракия“: „Спрях и започнаха ударите. Чувах ги, но не виждах нищо“

Шофьор на цистерна, превозваща течен кислород за болници, разказа за драматичните минути, в които се е озовал в центъра на тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“. Ангел Василев е управлявал тежкотоварния автомобил в посока Бургас, когато гъстата мъгла е намалила видимостта до едва 10–15 метра. Успял е да спре, но секунди по-късно около него започнали сблъсъци между автомобили и камиони.

При тежкото произшествие на 10 ноември загинаха 12 души, а във верижните сблъсъци в двете посоки на магистралата са участвали над 80 превозни средства.

В ефира на предаването „Тази събота“ по bTV Василев разказа как е успял да избегне удар, който според опасенията му е можел да доведе до още по-тежки последици заради опасния товар, който превозвал.

„Видимостта падна до 10–15 метра, а колите продължаваха да ме изпреварват“

Във фаталната сутрин Ангел Василев пътувал към болница в Бургас, за да достави течен кислород.

При приближаването към района на Ямбол забелязал, че мъглата започва да се сгъстява.

Малко по-нататък видимостта рязко се влошила. По думите му на моменти можел да вижда едва на 10–15 метра пред камиона.

Въпреки опасните условия други автомобили продължавали да го изпреварват.

Той обясни, че се е притеснявал да намали рязко скоростта, защото се страхувал от удар отзад.

В този момент забелязал хора в отсрещното платно, в посока София, които махали с ръце и викали, опитвайки се да предупредят приближаващите автомобили.

Тъй като прозорецът на кабината му бил отворен, успял да чуе виковете им.

Според разказа му предупрежденията започнали приблизително километър и половина до два преди мястото на произшествието.

Намалил от 90 на 15–20 км/ч, без да използва спирачките

Василев решил да намалява постепенно, за да избегне опасността от внезапен сблъсък с движещите се зад него автомобили.

Вместо да натисне спирачките, той първоначално отпуснал педала на газта и оставил тежкотоварния автомобил да намали скоростта си.

По думите му в продължение на около километър до километър и половина успял да свали скоростта от 90 до приблизително 15–20 км/ч.

Когато се приближил на около 15–20 метра от камиона пред себе си, видял включените му аварийни светлини.

Тогава преценил, че може безопасно да спре.

„Натиснах леко спирачките. Спрях. И оттам започна всичко около мен“, разказа той.

Секунди по-късно станал свидетел на опасна ситуация, при която друг тежкотоварен автомобил се насочвал към лека кола, намираща се непосредствено до неговата цистерна.

Маневра на сантиметри от автомобил предотвратила сблъсък с цистерната

Василев забелязал, че камион в лявата лента е на път да удари лек автомобил, който се намирал до него.

Опасността била колата да попадне под управляваната от него цистерна.

За да избегне удара, шофьорът завил надясно, насочвайки предната част на камиона към аварийната лента.

Маневрата обаче довела до изместване на задната част на композицията наляво.

Тогава той видял, че ремаркето на другия камион, който ударил лекия автомобил, може да се сблъска и с неговата цистерна.

Последвала нова рязка реакция.

Василев завил наляво, като по собствените му изчисления разстоянието между камиона му и лекия автомобил било едва 20–30 сантиметра.

Така успял да избегне пряк сблъсък.

Разказът му показва колко бързо се е развила ситуацията и колко ограничено е било пространството за реакция между превозните средства.

Цистерна с кислород и друга с пропан-бутан били в района на катастрофата

Една от най-тревожните подробности в разказа на Ангел Василев е свързана с товарите на тежкотоварните автомобили.

Той превозвал течен кислород, предназначен за лечебни заведения.

В близост до него, в отсрещното платно в посока София, се намирала и цистерна за пропан-бутан.

По думите му тя била празна, но въпреки това той се опасявал от възможността за тежък инцидент.

Василев изрази предположение, че при сблъсък с цистерните последствията биха могли да бъдат значително по-сериозни.

Той спомена и опасения за евентуален взрив.

Това обаче е оценката на самия водач, а не установено заключение от техническа експертиза. В предоставената информация няма данни, които да потвърждават, че експлозия действително е била неизбежна.

Подал сигнал на телефон 112 в 7:06 часа

След като успял да спре, Ангел Василев останал в кабината на камиона си, докато около него продължавали сблъсъците.

По думите му приблизително минута по-късно се обадил на телефон 112.

Той посочи, че сигналът е подаден в 7:06 часа.

Гъстата мъгла не му позволявала да види мащаба на случващото се.

Различавал само няколко автомобила и камион зад себе си, но продължавал да чува нови удари.

„Само се чуваха ударите. Без да виждаш нищо“, сподели шофьорът.

Първоначално предположил, че катастрофата не е толкова тежка.

Едва след около 30–40 минути започнал да осъзнава действителните ѝ мащаби.

Той се оказал в средата на една от най-тежките пътни трагедии, описани в предоставената информация.

„Когато затворя очи, картината отново се появява пред мен“

Дни след катастрофата преживяното продължава да оказва силно влияние върху Ангел Василев.

Шофьорът признава, че не се страхува да се върне зад волана на камиона, но изпитва известно притеснение, когато трябва да пътува с лек автомобил.

Споделя също, че сънят му е нарушен и невинаги успява да си почине.

„Понякога успявам да спя, понякога не. Просто когато затворя очи, картината на случилото се се появява пред мен“, разказа той.

По думите му едва ден преди интервюто е започнал напълно да осъзнава през какво е преминал.

Василев благодари на близките и приятелите си, които са се свързали с него след произшествието и са проявили загриженост.

Шофьорът посочи какво според него е довело до трагедията

Според Ангел Василев основният проблем в конкретната ситуация е бил поведението на част от водачите при изключително лоша видимост.

Той смята, че някои автомобили са се движели с несъобразена с условията скорост и не са намалили навреме.

Разказва, че докато самият той се е опитвал постепенно да намали скоростта на тежкотоварния автомобил, други превозни средства продължавали да го изпреварват.

По негови впечатления е възможно някои автомобили да са се движели и със скорост над 140 км/ч, но той не представя измервания, които да потвърждават това.

Василев определя невниманието и късната реакция като основни причини според личната си преценка.

Окончателното установяване на причините за катастрофата обаче е задача на разследващите органи и назначените експертизи.

Шофьорът коментира и възможността за използване на електронни информационни табла, които да предупреждават водачите за опасности по пътя.

Според него подобни системи биха били полезни, защото могат да дадат на шофьорите допълнително време за реакция при внезапно възникнали рискове.

„Карайте така, сякаш всеки човек на пътя е ваш близък“

В края на интервюто Ангел Василев отправи емоционален призив към всички участници в движението.

Той настоя водачите да бъдат по-отговорни и да не сядат зад волана след употреба на алкохол или забранени вещества.

Според него дори кратко пътуване не оправдава подобен риск.

Шофьорът призова хората да мислят за последствията от действията си, преди да предприемат опасни маневри.

„Карайте все едно всяко дете на улицата е ваше дете. Все едно всеки друг човек в насрещната кола е ваш близък човек“, каза той.

Василев напомни, че пътищата не са състезателни трасета и че желаещите да шофират с висока скорост могат да използват специално предназначени за това места.

По думите му едно невнимателно действие може да причини страдание на много семейства и да остави трайни последици за пострадалите.

Разказът на шофьора разкрива не само драматичните секунди в центъра на верижната катастрофа, но и тежестта на преживяното за хората, които са успели да оцелеят.