Бизнесмен им го каза: повишението при заплатите на учителите трябва да бъде обвързано с резултатите на учениците от външното оценяване
Близо 80 на сто от представители на бизнеса в България, участвали в анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), са заявили, че имат остра нужда от кадри с висше образование в областта на техническите науки, 22 на сто – на природните, математика и информатика, и 19 на сто – на социалните, стопанските и правните науки.
Около 60 на сто от анкетираните са посочили необходимостта от кадри със средно образование: технически персонал, електротехници, заварчици, машинни оператори, механици и техници, стругари, търговски персонал, сервитьори, шивачи, ВиК специалисти др. Това съобщи в интервю за БТА председателят на БТПП Цветан Симеонов, който представи резултатите от бизнес анкетата на Палатата "Оценка на необходимостта от кадри в средното и висшето образование в България".
Най-голямата необходима бройка, посочена индикативно от бизнеса, е за специалисти с висше образование в областите здравеопазване и спорт – над 500, технически науки – над 360, аграрни науки и ветеринарна медицина – над 70, отбрана и сигурност – над 30, сочат резултати от анкетата. Деветдесет на сто от респондентите са посочили, че завършващите образованието си в България кадри нямат достатъчни професионални и практически умения.
Най-засегнатите в страната сектори от дефицит на кадри са индустрията, търговията, туризмът, транспортът, здравеопазването, строителството и селското и горското стопанство, каза председателят на БТПП.
България трябва да развие възможностите за внос на работна ръка, съобразно нуждите на предприемачеството и при регулиране на миграцията, смята Цветан Симеонов. Според него визовите проблеми при наемането на хора от трети страни у нас все още се неглижират от институциите.
Най-тежка е ситуацията с кадрите в Министерството на външните работи както като количество, така и като качество за консулските служби. Необходими са 1-2 милиона лева годишно, за да се реши по-трайно проблемът. Те ще се върнат многократно, с повишената производителност и привлечени нови инвестиции, за които недостигът на квалифицирана работна ръка е проблем, каза председателят на БТПП.
Попитан доколко възнагражденията са причина за липсата на интерес както от български, така и от чужди работници и специалисти за търсене на работа у нас, Цветан Симеонов изтъкна, че заплатите са "резултатна величина от осъществен труд с необходимите знания, умения и резултати за повишаване на стопанската дейност на предприятията".
Според него не само заплатите са водещи при връщането на български специалисти от чужбина, а и добрите условия на живот, започвайки с подобряване на върховенството на закона, чиста околна среда, ограничаване на бюрокрацията, сигурност.
Потенциал за работна ръка според председателя на БТПП има и сред обучаващите се у нас студенти от развиващи се страни. За целта обаче е нужно да има държавно финансирани програми за тях и облекчаване на процедурите за наемането им на работа. Развитието на дуалната форма на обучение пък е възможност за осигуряване на квалифицирани кадри за бизнеса и ниска младежка безработица.
Попълването на кадровите дефицити може да стане и чрез програми за заетост на хората в трета възраст с цел по-продължителното използване на техните знания и умения.
Връзката образование - бизнес Моделът "парите следват ученика" или студента не е от най-добрите модели за финансиране на образованието, защото с този принцип се цели по-скоро привличане на ученици и студенти и осигуряване на повече бройки, смята председателят на БТПП. Негативната страна от това е, че се занижават критериите за прием и оценяване, няма никаква или се неглижира потребността на бизнеса, който ще предоставя работа на завършващите.
Лекарството би следвало да е въвеждане на задължение за получаване на средства (или някаква част от парите, например една трета), ако в срок от година-година и половина завършващият бъде нает по специалността си. Това ще бъде стимул за училищата и университетите да работят заедно, без посредници, смята Цветан Симеонов.
Според него размерът на повишение на заплатите на учителите трябва да бъде обвързан с резултатите от външното оценяване. Например, ако има регистрирани по-добри резултати – спад на функционално неграмотните с определен процент, със същата цифра, с която е регистрирано подобрението, трябва да бъде направено увеличението на възнаграждението за съответния учител или училище, каза Симеонов.
Образователната ни система се нуждае от мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на предприемачеството. Те трябва да бъдат насочени към: изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на потребностите на бизнеса от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли, както и въвеждането на планове за обучения, свързани със зелени работни места.
Има нужда и от разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението в изработването на програмите за обучение, провеждането на обучение и в оценката на резултатите, на придобитите знания и умения. Според БТПП трябва да се подобри данъчното отчитане на подобни дейности, съобразено с добрите практики на отчитане на инвестициите в "човешки капитал". Необходимо е също и приоритизиране при финансирането на държавната поръчка в сферата на висшето образование на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки, които са от решаващо значение за развитието на икономиката, каза председателят на БТПП.
За БТПП е важно и създаването на Консултативен съвет по въпросите на висшето образование с участието на всички заинтересовани страни. Учебните програми трябва да се актуализират и опростят в съответствие с изискванията на пазара на труда, а квалификацията на преподавателите, особено на тези, които преподават специализирани предмети в професионалните гимназии, трябва да се повиши, каза Цветан Симеонов.
