Пиеро Чиполоне: Цифровото евро с лимит до 3000 евро няма да източи банковите депозити
Европейската централна банка продължава активната си подготовка за евентуалното въвеждане на цифровото евро, като анализира потенциалните ефекти върху търговските банки. Изследване сред над две хиляди финансови институции в еврозоната показва, че новата дигитална валута няма да застраши стабилността на банковия сектор.
Въвеждането на цифрово евро с ограничение на притежаваните средства до 3000 евро няма да предизвика нетно изтичане на спестявания от банковата система при нормална икономическа среда. Това сочат изводите от анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), обхванал 2025 кредитни институции в еврозоната. Данните бяха представени от члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне по време на онлайн събитие, организирано от „Ем Ен Ай Кънект“ (MNI Connect).
Проучването на ЕЦБ е оценило как биха повлияли лимити между 500 и 3000 евро както върху големите банки под неин пряк надзор, така и върху по-малките финансови институции. Анализирани са два варианта – стандартен и краен сценарий, при който вложителите масово търсят сигурност в дигиталната валута.
При стандартен сценарий влиянието върху ликвидността и финансирането на банките ще бъде изключително слабо, а при лимит до 3000 евро не се очаква никакво нетно изтичане на депозити в системата.
Според прогнозите на ЕЦБ за обичайния сценарий, постепенното преминаване от плащания в брой към дигитални инструменти, свързани с банкови сметки, може да донесе допълнителни 127 млрд. евро депозити до 2034 г. Този входящ поток напълно би компенсирал средствата, които потребителите биха прехвърлили към цифровото евро при таван от 3000 евро.
Дори и без този очакван приток, показателите за ликвидност на банковата система биха отбелязали минимален спад. Общият коефициент на ликвидно покритие би се понижил незначително от 166% на 163%, а коефициентът на нетно стабилно финансиране – от 128% на 127%.
При стресовия сценарий показателите за ликвидност също остават над задължителния регулаторен праг от 100%. При лимит от 3000 евро едва 13 банки (държащи 0,3% от активите в сектора) биха достигнали точно границата от 100%. Риск от спад под това равнище съществува за едва девет институции, притежаващи едва 0,1% от общите банкови активи.
Пиеро Чиполоне обърна внимание, че тези разчети не представляват окончателно решение за бъдещия лимит. „В изследвания диапазон ограниченията са напълно ефективни за предотвратяване на изтичането на депозити и за запазване на финансовата стабилност“, коментира той.
Потребителите ще имат ограничение за сумите в цифровите си портфейли, които ще могат да бъдат свързани директно с банкова сметка. Така плащания над лимита ще се допълват автоматично от сметката, а суми над разрешения праг ще се прехвърлят обратно в нея.
„Нямаме за цел да изземваме функциите на търговските банки“, декларира Чиполоне. Той обясни, че цифровото евро ще предложи на банките обща инфраструктура, която да им помогне да запазят връзката с клиентите си, да предлагат нови услуги и да повишат конкурентоспособността си на пазара в Европа.
В момента две трети от картовите трансакции в еврозоната се контролират от международни системи, а 13 от общо 21 държави в съюза нямат собствена национална картова система. Новото цифрово евро ще може да се ползва както онлайн, така и офлайн за лични преводи, покупки в мрежата и плащания в търговски обекти в цялата еврозона.
Крайното решение за пускането на дигиталната валута ще бъде взето от Управителния съвет на ЕЦБ едва след приемането на съответната правна рамка от ЕС. При условие че законодателният процес приключи до края на 2026 г., Евросистемата планира да бъде готова за първото емитиране през 2029 г. Този график беше очертан от ЕЦБ още през октомври 2025 г.
Преди това, през втората половина на 2027 г., ще стартира 12-месечен пилотен проект, в който ще се включат 36 избрани доставчици на платежни услуги от еврозоната.
Чиполоне представи и напредъка по други дигитални инициативи на Евросистемата. Проектът „Понтес“ (Pontes), стартирал на 21 септември за трансакции с токенизирани активи чрез пари от централната банка, трябва да премине в режим на пълна 24-часова работа до средата на 2028 г. До същата година по проекта „Апия“ (Appia) ЕЦБ планира да създаде интегрирана европейска среда за токенизирани финансови активи.
Въвеждането на цифровото евро се очертава като внимателно планиран процес, насочен към модернизиране на плащанията в Европа, без това да застрашава стабилността на традиционната банкова система. Очакваните лимити и защитни механизми гарантират, че новата дигитална валута ще допълва, а няма да конкурира търговските банки.
