От НОИ с подробни сведения по казус обжалване на пенсия
Експертите от Националния осигурителен институт публикуваха подробна информация, свързана с обжалване на разпорежданията за пенсии.
Производството по отпускане на пенсия в Република България е административно производство по издаване на индивидуален административен акт от държавен орган – Националния осигурителен институт (НОИ). Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с административен акт - разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ) или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на института. Разпорежданията за пенсии, като административни актове, независимо дали са изрични или мълчаливи, подлежат на обжалване винаги, разпорежданията – само по административен ред, а решенията – по съдебен. Разпорежданията за пенсии могат да бъдат оспорени изцяло или само в отделна тяхна част, пише Пловдив 24.
Оспорване на административните актове могат да инициират две категории лица – засегнатите от акта лица (чрез жалба) и прокурорските органи (чрез протест). Последните следят за законността по принцип и това обуславя и правото им да протестират административни актове по отношение на тяхната законосъобразност. Производството е с контролно-отменителен характер, тъй като въпросът се разглежда повторно по същество от органа, издал акта, който може сам да го отмени.
Обжалването може да се извърши само от заинтересовани лица, а не от всекиго. Заинтересовани са тези лица, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били пряко засегнати от разпореждането. Интересът на жалбоподателя трябва да е правен, пряк и личен.
Съгласно чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) основанията за оспорване на административните актове са следните:
• липса на компетентност (лична, материална и териториална);
• неспазване на установената форма;
• съществено нарушение на административно-производствените правила;
• противоречие с материално-правните разпоредби;
• несъответствие с целта на закона.
В административната фаза на оспорване на разпореждането може да се оспорва както законосъобразността, така и целесъобразността (правилността) им. Оспорването се извършва пред ръководителя на ТП на НОИ или пред управителя на НОИ.
Обжалване по административен ред
Административният контрол е неразделна част от административната дейност. Той служи като гаранция за изпълнението на актовете, издавани от административните органи, и е средство за проверка на качеството на тези актове от гледна точка на установените критерии и стандарти за държавно управление. Административният контрол се извършва винаги в системата на администрацията и от органите на самата администрация. Той се изразява в постоянно наблюдение и непрекъсната проверка на ежедневната работа на длъжностните лица, но може да бъде задвижен и чрез изрично искане на граждани и организации.
На това право на гражданите и организациите съответства задължението на ръководителя на ТП на НОИ/ на управителя на НОИ да разгледа жалбата и да изрази становище с мотивирано решение. Индивидуалните административни актове, каквито са разпорежданията за пенсии, могат да бъдат оспорени пред ръководителя на ТП на НОИ/управителя на НОИ.
Срокът за обжалване на разпорежданията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, както и на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, е едномесечен. Този срок започва да тече от датата на получаване на разпореждането. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата в срок.
Жалбата се подава чрез органа, издал акта - за разпорежданията, издадени по реда на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), обжалването е пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Разпорежданията, издадени от длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина (по реда на чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО), се обжалват пред управителя на НОИ.
Жалбата и протестът се оформят в писмена форма и трябва да съдържат задължителните реквизити, изброени в чл. 85, ал. 1 от АПК и приложенията по чл. 86 от АПК. В ал. 2 от чл. 85 от АПК е предвидено, че с жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Ал. 3 от чл. 85 от АПК допуска в производството пред ръководителя на ТП на НОИ/управителя на НОИ да могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
Посочените две правила – чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от АПК, сочат, че оспорването по административен ред е въззивно по своя характер и пълно, а това означава, че оспорващият може да сочи и да представя в производството пред ръководителя на ТП на НОИ/управителя на НОИ и доказателства, които е пропуснал да представи при издаван на оспорения акт.
В жалбата задължително трябва да е конкретизиран и обхватът на оспорването – коя част от разпореждането се атакува като незаконосъобразна или неправилна. В процеса по обжалване могат да се правят искания за събиране на допълнителни доказателства.
Ако жалбата не отговаря на всички изисквания, до подателя се изпраща съобщение за отстраняване на недостъците в 7-дневен срок. При липса на адрес, обявление се поставя на определеното за целта място в сградат на административния орган. При неотстраняване на нередовностите в срок, жалбата заедно с приложенията се връща, а при непълен адрес се оставя в общата канцелария на органа на разположение на подателя.
Когато жалбата е недопустима на някое основание, ръководителят на ТП на НОИ/управителят на НОИ прекратява производството с акт, който се съобщава на оспорващия. В 7-дневен срок оспорващият може да обжалва прекратяването с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с окончателно определение, което не подлежи на обжалване.
Хипотезите, при които жалбата се оставя без разглеждане, са изброени в разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от АПК, а именно когато:
• е неподведомствена на по-горестоящия административен орган;
• е подадена след срока по чл. 84 от АПК;
• подателят няма интерес от обжалването;
• подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
Възстановяване на срока за обжалване може да бъде поскано в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване. Условието за това е пропускането на срока да се дължи на особени и непредвидени обстоятелства.
Към искането следва да се приложи и върнатата жалба. Искането се разглежда от органа, който е компетентен да разгледа жалбата.
Ръководителят на ТП на НОИ/управителят на НОИ може да преразгледа сам въпроса като проява на самоконтрол. Произнасянето по жалбата е с мотивирано решение, с което оспореното разпореждане може да бъде:
• отменено изцяло или отчасти и преписката да бъде върната за ново разглеждане от компетентното длъжностно лице, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането;
• решен въпросът по същество;
• отхвърлена жалбата. Това решение подлежи на обжалване пред съд.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се явява специална по отношение на чл. 97 от АПК, като предоставя възможност на упражняващия контрол ръководител на ТП на НОИ да реши въпроса по същество. За разлика от чл. 97, ал. 2 от АПК, овластяването по чл. 117, ал. 3 от КСО не е ограничено. Затова с решението си по жалбата срещу разпореждане, ръководителят на ТП на НОИ може да реши въпроса по същество.
Изразът "може да реши въпроса по същество“ сочи, че правилото по чл. 117, ал. 3 от КСО е диспозитивно – преценката, дали да реши въпроса по същество, след като отмени оспорения акт, или да върне преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е предоставена на ръководителя на ТП на НОИ.
Срокът за произнасяне на ръководителя на ТП на НОИ/ управителя на НОИ е едномесечен. При липса на произнасяне в срок, жалба и протест могат да се подадат до съда чрез органа, издал акта (чл. 97, ал. 5 от АПК).
Единственото условие за тази възможност е актът да може да се обжалва пред съд.
Решението на ръководителя на ТП на НОИ/на управителя на НОИ е индивидуален административен акт, който разрешава заявения с жалбата до този орган правен спор за законосъобразността и/или правилността на оспореното разпореждане. С това решение завършва контролното административно производство.
Обжалване по съдебен ред
Когато ръководителят на ТП на НОИ/управителят на НОИ е отменил пенсионното разпореждане (изцяло или частично) и сам е решил въпроса по същество, на оспорване пред административен съд подлежи именно неговото решение. В този случай правата и задълженията се пораждат не от пенсионното разпореждане (то вече е отменено), а от решението на ръководителя на ТП на НОИ или на управителя на НОИ. Когато ръководителят на ТП на НОИ/ управителят на НОИ отмени оспореното разпореждане, но не реши въпроса по същество, а върне преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне с разпореждане, решението (тъй като не формира решението на спора по същество) не подлежи на оспорване пред съд. Решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния компетентен административен съд.
Решението на управителя на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административен съд – София-град. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срок.
Съдебното административно производство има за цел да осигури законосъобразно упражняване на държавната власт от административните орани, като защити нарушените или застрашените права, свободи и законни интереси на лицата. Тази цел предпоставя обвързването му със срок, тъй като за държавата и за частните субекти не е без значение времето, за което законността ще бъде установена. Преклузивният срок е гаранция за своевременно упражняване на права, следователно - за развитие на съдебното производство и за установяване на законността.
Пропускането на този срок води винаги до погасяване на процесуалното право, освен когато се дължи на причини, които позволяват възстановяването му. Жалбата се подава чрез ръководителя на ТП на НОИ/чрез управителя на НОИ, който е длъжен в 7-дневен срок да я изпрати заедно с пенсионното досие в съда.
Основанията за оспорване на индивидуалните административни актове са неизпълнени изисквания за тяхната законност. Административният орган действа въз основа и в рамките на закона, поради което неспазените нормативни изисквания за действителност на индивидуалния административен акт са негови пороци, които го правят нищожен или унищожаем.
Реквизитите, на които следва да отговаря жалбата до съответния административен съд, са изброени в чл. 150 от АПК. Съдията-докладчик по съответното административно дело е длъжен да извърши самостоятелна проверка за допустимост и редовност на жалбата. Той не е обвързан с констатациите на административния орган. Проверката за редовност на жалбата или протеста е проверка за спазване на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материалния носител на волята на правния субект да сезира с определено искане съда. Друга проверка, която съдът е длъжен да извърши, е проверката за допустимост на оспорването – за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право, а именно правото на оспорване.
Решението по делото е целта на търсената съдебна защита. Всяко отправено до съда искане цели разрешаване на правния спор със съдебно решение, защото тогава, когато стане необжалваемо, неговата сила на пресъдено нещо прави съдебно установеното правно положение определено и безспорно. Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
Съдебните производства по административни спорове са по принцип двуинстанционни. Касационното производство е развиващото се пред втората и последна инстанция. Съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по АПК са двуинстанционни, освен когато в АПК или в друг закон е установено друго. КСО не предвижда подобно изключение по отношение на касационното производство.
Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 210 от АПК определя кой има право на касационно оспорване – това са страните в първоинстанционното производство и тези, за които решениет има сила, но не са участвали в делото. И за двете групи единственото изискване за допустимост на касационно обжалване е решението да е неблагоприятно.
Сроковете за касационно оспорване са преклузивни. Формата и съдържането на жалбата са регулирани с чл. 212 от АПК. Предметът на касационната проверка е за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон. За тях съдът следи служебно. Относно останалите основания за неправилност на решението, съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. В касационното производство се допускат само писмени доказателства.
Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.
Когато решението е недопустимо, ВАС го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
Когато решението е нищожно, ВАС обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Когато пред ВАС е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.
Влезлите в сила решения на административните съдилища и на ВАС са окончателни и задължителни за конкретния случай, за който са постановени.
Осигурените лица и пенсионерите не внасят държавни такси при обжалване на постановените административни актове. При уважаването на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
В съдебната практика няма спор, че сроковете за обжалване са преклузивни, за разлика от сроковете за издаване на административни актове, които са инструктивни. За административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се прекратява възможността органът да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.
Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.
Решенията и разпорежданията, които не са обжалвани в законоустановените срокове, влизат в законна сила. Влезлите в сила разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решенията на ръководителя на ТП на НОИ/управителя на НОИ, които не са обжалвани по съдебен ред, са окончателни.
