Пламен Димитров каза истината: има хора, които работят 10 – 12 часа дневно и пак не смогват да свържат двата края

"Има хора, които не могат да свържат двата края, макар да работят по 10-12 часа на ден. Ръстът на доходите е устойчив през последните години - между 13% и 15% номинално от 2021 г. насам. За 4 години имаме увеличение на минималната работна заплата с близо 56-57%, а на средната с близо 50%. Това са осреднени числа". Това заяви пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той обясни, че това увеличение до голяма степен покрива инфлацията. Синдикалистът отбеляза високите цени на основни хранителни стоки и обобщи за работещия българин:

"Дори с тези темпове на ръст на доходите, той продължава да е оценен несправедливо и доходите му не стигат да живее прилично. 2/3 от работещите българи работят на заплата под средната, само 1/3 са на нея или по-висока. Около 280 хил. работят на минимална работна заплата на пълно работно време. Други 250-260 хил. получават доход до минималната работна заплата, но не работят 8 часа, а по-малко".

Към момента има крещяща нужда от поне 10-15% увеличение на доходите, за да може усещането за това, че гоним цените и ги настигаме да бъде някак потушимо, категоричен бе Пламен Димитров. Според него това, което "взриви хората" с бюджета, е непремереното действие към сектор "Сигурност":

"Когато за някои има 50 и повече процента, пък за другите няма или има някакви смешни 5% - това взривява всички и с основание".

Той очаква да продължат протестите и натиска в обществените медии - БНР, БНТ и БТА, които се готвят за протест на 15 май. Много частни медии ще ги подкрепят, посочи Димитров.

И добави, че има напрежение и в други сектори - земеделие, детско здравеопазване, агенции и т.н.

"Напрежението ще продължи и управляващите трябва да го чуят. Това не е призив към дестабилизация. Говорим сумарно за 150 - 200 млн. лв., за да могат тези недофинансирани сектори, агенции и структури да получат минимално увеличение от 10-15%, за да може да има някаква справедливост. На фона на 97 млрд. бюджет, това е нещо, което всеки финансов министър може да намери, без каквито и да било негативи.

Според синдиката има поне 5 млрд. буфер, заложени разходи, които няма да се изпълнят.

Правителството мисли по въпроса, изтъкна президентът на КНСБ. Той е умерен оптимист, че много скоро, в следващите няколко седмици, финансовият министър ще намери решение.

Той напомни и протестите в градския транспорт, където се готви ефективна стачка и пълно парализиране на столицата, ако не се намери решение.

"Чувам, че се готвят и други протести - предстои да ги чуем след празниците като график. В това число и АПИ - може би някои магистрали ще бъдат блокирани. Това може би ще стане във втората половина на май".

Нищо не се дава даром, борбата продължава, категоричен бе Пламен Димитров.

"Извън заплатите, смятам, че имаме добри социални придобивки и в законодателството, и в колективните трудови договори".

По думите му числата потвърждават, че борбата трябва да продължава. Нетният размер на минималната заплата за издръжка трябва да бъде 1521 лв. поне, за да може човек да си посрещне поне минималните разходи, изчисли той и отново повтори, че 5% увеличение са малко.

Пенсионната система - накъде?

Реформата на пенсионната система беше направена преди 25-28 години, напомни Димитров и добави, че това няма как да бъде променяно. Реформа на реформата няма да има, категоричен бе той.

"Ако говорим за усъвършенстване и подобряване - да".

Договорените увеличения на стажа и възрастта за пенсиониране свършат през 2038-2039 г., посочи синдикалистът. Той предупреди:

"Никакво друго увеличение нямаме намерение да коментираме".

Отдавна говорим, че системата няма как да бъде стабилизирана, ако няма минимално увеличение на осигурителните вноски, каза Пламен Димитров. Не говорим за вдигане на данъците, а не вноските, уточни той. Според него увеличението на вноските няма алтернатива.

100-те дни на правителството

Президентът на КНСБ вижда желание за диалог. Според него обаче има доста "бели петна" в диалога и намерения, които не са ясни. По думите му програмата е оскъдна откъм конкретика. Все още сме в период, в който си даваме доверие, отбеляза той.

"Много от работещите признават 1 май като свой празник. Много борби са се случили, за да се стигне до това. Това не е някаква прищявка на комунистическия режим, за да можем с лека ръка да бъде приравняваме към миналото", коментира също Пламен Димитров и констатира:

"При нас културата на протеста на 1 май не се случва, може би и заради почивните дни. Имаме въпросителни в тази посока, но това е към нас самите - дали искаме да манифестираме в главите си за своите права и да ги защитаваме още по-успешно или се примиряваме и вървим по течението".