Цените в България растат най-бързо сред съседните държави, сочи анализ
България с най-бързо ускоряваща се инфлация в региона
България е сред страните в Централна и Източна Европа с най-бързо ускоряваща се инфлация, показва анализ на Института за инвестиционни анализи на UniCredit. Според прогнозите ценовият натиск ще остане висок и през следващите две години, като страната ни може да оглави региона по инфлация още през 2027 г.
Основна причина за поскъпването през първата половина на 2026 г. е ръстът на цените на горивата, повлиян от напрежението на международните енергийни пазари и доставките през Ормузкия проток.
Прогнози за ценовия натиск
Според прогнозата на UniCredit инфлацията у нас ще достигне 5,35% в края на 2026 г., като единствено Румъния се очаква да отчете малко по-висок показател – 5,46%.
Експертите отбелязват, че при успокояване на ситуацията в Ормузкия проток и спад на международните цени на енергията инфлационният натиск постепенно може да отслабне.
Промишлеността остава най-слабото звено
Докато потреблението продължава да поддържа икономическия растеж, промишленото производство в България показва сериозно изоставане. Ако нивото през 2023 г. се приеме за база от 100 пункта, през 2026 г. индексът за България се очаква да спадне до 92,6 – най-ниската стойност сред всички държави в региона.
За сравнение, очакваните нива в други страни са:
- Полша – 104,9;
- Хърватия – 103,4;
- Чехия – 101,5;
- Словения – 101;
- Германия – 93,2.
По-слабата индустриална активност означава по-малко производство, по-нисък износ и ограничени инвестиции в нови мощности. Именно затова икономическият растеж у нас все повече се крепи на вътрешното потребление, държавните разходи и европейското финансиране.
Европейските средства като основен двигател
Според анализа през 2026 г. плащанията по европейските фондове, Плана за възстановяване и други програми могат да достигнат 3,87% от брутния вътрешен продукт. Тези средства имат потенциал да стимулират строителството, инфраструктурните проекти и инвестициите.
Бюджетен дефицит и държавен дълг
Друг тревожен сигнал е прогнозираното увеличение на бюджетния дефицит. Очакванията са той да достигне 4,9% от БВП през 2026 г., при 3,5% през 2025 г. По-голям дефицит се прогнозира единствено за Полша, Унгария и Румъния.
Въпреки това България продължава да бъде сред държавите с най-нисък държавен дълг. Според прогнозата той ще достигне 35,6% от БВП през 2027 г., което остава значително под нивата в редица други страни от региона.
Анализът показва, че българската икономика запазва стабилност по отношение на задлъжнялостта, но остава изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с високата инфлация, забавянето на промишленото производство и зависимостта на растежа от вътрешното потребление и европейското финансиране.
