На 1 август празнуват 3 здрави български имена, да са ни честити имениците!

На 1 август имен ден празнуват Здравко, Здравка, Макавей

Съгласно българската съкровищницата; народен календар, фолклор, легенди и предания, празници и традиции, в миналото празникът на Макавеите е празнуван в продължение на 12 дни. Символично всеки ден съответствал на месеците от следващата година, началото на която съгласно църковния календар се поставя от месец септември. Според поверието стопаните на селото са правели опити да отгатнат какво ще бъде времето през цялата следваща година.

Например; ако през първия Макавей (месец септември) времето е дъждовно, този месец следващата година ще бъде дъждовен. Ако вторият Макавей е топъл, топъл ще бъде октомври и т.н....

Съгласно източниците, по традиция първият Макавей се тачи и почита главно от жените, за да няма болести и рани. В Ямболския край според поверието ”на Пантелей - Макавей до пладне не се работи, за да бъдат децата здрави, защото двата дни са хатални”, смятат се за „тежки”(виж празника на Св. Пантелеймон). В Македонския край по време на Макавеите или „Чуруците”. жените не перат дрехи и не къпят децата си, защото всичко„ чуртисвало” (изгнивало).

В Етрополския край на първя Макавей всички зетьове се събират на гости у тъстовте си, които ги посрещат с богата трапеза и угощение. След обяда най- възрастният зет вема един толум и започва да тича из хармана да гони и удря с него бадженаците си. Този интересен и забавн обичай е придружен с голяма глъчка и много веселие. Съобщава се в изтояници, че този обред се прави за здрвето на добитъка; крави, овце, коне-кобили, за да бъдат те плодовити.

В района на Родопите пък първият Макавей се назовава „ус” или „Устина”. Той се отличава със забрана на всякакъв вид женска домашна работа. Забранява се на жените да не предат, да не такат, да не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите. В Странджаския край този празник с нарича „Протоягус” и е възприето да се смята, че той е най-горещия месец (виж празниците „Горещници” 15,16 и 17 юли) .

Вярва се, че на този ден телата на умрелите изгниват в гроба, тъй като земята „завира от жега”. Освен това, за да не се мъчат душите на умрелите рано сутринта жените отиват на гробища и поливат гробовете на своите близки с много В района на Стара планина вярват, че след празника на Макавеите, дори заедно с него лятото върви към своя край. На този ден прелетните птици –лястовици и щъркели отлитат на юг. (Птиците тук отлитат малко по-рано, тъй като в планинските райони температурите са по-ниски и лятото свършва по-рано).Съгласно поверието, в Троянския край в деня на празнка на Макавеите се освещава нов босилек в църквата и хората се кичат с него за здраве./bogomil.blog.bg/

Вафлите, бисквитите, всички купешки десерти и пържените картофи по кръчмите са напълно забранени през следващите две седмици. Това обясниха висши духовници, цитирани от „Телеграф”.

Причината са Богородичните пости, които започват в понеделник и приключват на 14 август.

Десертите, които си купуваме от бакалиите, обикновено съдържат масло, сухо мляко, суроватка и емулгатори, които са с животински произход, а това е в разрез с правилата на постите.

Чрез двете седмици пост - от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:

"Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа - бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна - не е имала нужда от пост.

Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син.

Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота й".

На Успение Богородично християните празнуват не смъртта,

а заспиването (на църковно-славянски "успение") на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.

В този ден Църквата напомня: "В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."

Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти.

Телесното самоограничаване по време на поста

се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина).

Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.