Учени откриха връзка между късното хранене и наднорменото тегло: Какво показва проучването

Някои хора са най-активни още от ранните сутрешни часове, докато други предпочитат да остават будни до късно и трудно се приспособяват към ранното ставане. Тази индивидуална особеност е известна като хронотип и ново проучване показва, че тя може да бъде свързана не само със съня, но и с хранителните навици и определени показатели за метаболитното здраве.
Изследването, публикувано във Frontiers in Nutrition, обхваща 287 жени на възраст между 18 и 45 години. Учените сравняват участничките според техния хронотип – сутрешен, междинен или вечерен. Тъй като повече от половината жени попадат в междинната група, при част от анализа тя е обединена със сутрешния тип.
Резултатите показват интересна зависимост. Жените с вечерен хронотип са имали по-висок индекс на телесна маса, по-голяма обиколка на талията и ханша, както и по-висок процент общи и висцерални мазнини.
При тях са отчетени и по-неблагоприятни стойности на някои от изследваните метаболитни показатели, включително триглицериди, инсулин и гликиран хемоглобин HbA1c.
Това обаче не доказва, че късното лягане причинява наднормено тегло или метаболитни нарушения. Проучването установява връзка между тези фактори, а не пряка причинно-следствена зависимост.
Разлика има и в часовете за хранене
Особено внимание изследователите обръщат на хранителните навици на участничките.
Жените с вечерен хронотип са приемали повече калории и въглехидрати като цяло, а значителна част от храната им е била консумирана в по-късните часове на деня. Вечер те са приемали и повече мазнини и белтъчини.
Именно времето на хранене се оказва един от интересните елементи в резултатите.
По-късното лягане е било свързано с някои по-неблагоприятни метаболитни показатели. Установена е и връзка между по-високия прием на калории вечер и по-високите стойности на HbA1c.
Гликираният хемоглобин показва средните нива на кръвната захар за по-продължителен период и се използва от медицинските специалисти при оценката и проследяването на нарушения в контрола на кръвната захар.
Резултатите насочват вниманието към идеята, че значение може да има не само количеството и видът на храната, но и разпределението ѝ през деня.
Означава ли това, че „нощните птици“ непременно напълняват?
Не. Данните не дават основание да се твърди, че човек ще натрупа излишни килограми само защото предпочита да си ляга късно.
Хронотипът е свързан с множество други особености в начина на живот. Работното време, продължителността и качеството на съня, физическата активност, хранителните предпочитания и общият прием на калории също могат да имат значение.
Затова резултатите трябва да се разглеждат като установена при изследваната група зависимост, а не като доказателство, че вечерният режим сам по себе си води до затлъстяване.
Важно ограничение е и фактът, че в проучването участват само 287 жени на възраст между 18 и 45 години. Резултатите не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху всички хора, включително мъжете и останалите възрастови групи.
Какво могат да променят хората, които се хранят късно?
Според представените препоръки внимание трябва да се обръща не само на количеството храна, но и на часовете, в които се приема тя.
Ако голяма част от дневните калории редовно се консумират късно вечер, едната възможност е по-обилните хранения постепенно да бъдат изместени към по-ранната част на деня.
Значение има и изборът на храни. Вместо големи количества сладки изделия и прости въглехидрати късно вечер, може да се наблегне на по-балансирано хранене с подходящи източници на белтъчини, зеленчуци и други пълноценни храни.
Авторите не призовават хората с вечерен хронотип рязко да променят естествения си режим. Причината е, че предпочитанията към определени часове за сън и активност се влияят от множество фактори – от индивидуалните особености до работния график и начина на живот.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи по-точно как хронотипът, часовете за хранене и метаболитното здраве взаимодействат и дали в бъдеще тази информация може да бъде използвана за по-персонализирани хранителни препоръки.