Безсъние, тревожност и паник атаки: НЗОК обясни кога да потърсим лекар и кои прегледи и изследвания са безплатни

Честото събуждане през нощта, трудното заспиване, постоянната тревожност и внезапните пристъпи на паника могат да бъдат причина човек да потърси медицинска помощ. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разясни към кои специалисти могат да се обърнат здравноосигурените пациенти и какви прегледи, изследвания и лечения се покриват от здравната каса.

Проблемите със съня и продължителното психическо напрежение невинаги са свързани само с преумора. Понякога зад подобни оплаквания могат да стоят състояния, които изискват преглед, допълнителни изследвания или консултация със специалист.

Особено внимание заслужават случаите, при които симптомите се повтарят, продължават дълго време или започват да пречат на работата, съня и ежедневните дейности.

Според разясненията на НЗОК първата стъпка при такива оплаквания е посещението при личния лекар.

Какво може да направи личният лекар при безсъние и тревожност?
Ако човек започне да се буди често през нощта, трудно заспива или изпитва продължително напрежение, е препоръчително да се консултира с общопрактикуващия си лекар.

По време на прегледа лекарят оценява състоянието на пациента и преценява какви допълнителни действия са необходими.

В зависимост от оплакванията той може да назначи лечение, да промени вече предписана терапия или да издаде направление за лабораторни и други диагностични изследвания.

При необходимост пациентът може да бъде насочен и към лекар специалист.

Изборът на специалист зависи от конкретните симптоми и резултатите от първоначалния преглед.

Невролог, ендокринолог или психиатър – към кого се издава направление?
НЗОК уточнява, че личният лекар може да насочи пациента към невролог, ендокринолог или психиатър.

Консултацията с невролог може да бъде необходима, когато оплакванията налагат оценка на нервната система.

Ендокринологът може да прецени дали симптомите са свързани с нарушения в хормоналната регулация.

При постоянна тревожност, панически състояния, продължително потиснато настроение или сериозни затруднения в ежедневието може да бъде назначена консултация с психиатър.

Не е необходимо пациентът сам да определя кой специалист му е нужен. Това се преценява от лекаря въз основа на конкретното състояние.

Кои хормонални изследвания покрива НЗОК?
При оплаквания от безсъние, тревожност или продължително напрежение ендокринологът може да назначи изследвания на определени хормони и антитела.

Сред посочените от НЗОК показатели са TSH, fT3, fT4, LH, FSH, антитела срещу тиреоидната пероксидаза (Anti-TPO, известни като МАТ) и антитела срещу тиреоглобулина (ТАТ).

Здравната каса заплаща изброените изследвания с две изключения – fT3 и ТАТ, които не се покриват според предоставеното разяснение.

Изследванията на TSH и fT4 могат да бъдат назначени и от личния лекар.

Важно е да се знае, че не всички тези показатели се изследват задължително при всеки пациент. Лекарят определя кои са необходими според симптомите и медицинската преценка.

Скенер, ядрено-магнитен резонанс и други изследвания по здравна каса
При определени медицински показания НЗОК заплаща и високоспециализирани диагностични дейности.

Сред тях са електроенцефалография (ЕЕГ), електромиография (ЕМГ), доплерова сонография, компютърна томография (скенер) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

За извършването им е необходимо съответното медицинско направление.

За високоспециализирани лабораторни и образни изследвания се използва направление за медико-диагностична дейност – бланка МЗ-НЗОК № 4.

За високоспециализирани медицински дейности се издава бланка МЗ-НЗОК № 3А.

Това не означава, че всеки пациент с безсъние или тревожност трябва да премине през подобни изследвания. Те се назначават само когато лекарят установи медицинска необходимост.

Може ли да посетим психиатър по здравна каса?
Да. НЗОК заплаща прегледите при лекар специалист по психиатрия.

При продължителна тревожност, панически състояния, потиснато настроение или усещане, че човек вече не успява да се справя с ежедневните си задължения, личният лекар може да прецени необходимостта от такава консултация.

За целта се издава медицинско направление за консултация или съвместно лечение – бланка МЗ-НЗОК № 3.

Прегледът при психиатър може да помогне за оценка на симптомите и определяне на подходящи последващи действия.

Не всяко безсъние или състояние на тревожност означава наличие на психично заболяване. Причините могат да бъдат различни и изискват индивидуална лекарска преценка.

Кои лекарства за психично здраве се заплащат от НЗОК?
Здравната каса покрива напълно или частично определени лекарствени продукти за домашно лечение, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък.

Според предоставената информация сред заболяванията, за които са предвидени такива медикаменти, са шизофрения, маниен епизод, биполярно афективно разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство.

Нивото на заплащане зависи от конкретния лекарствен продукт и условията за неговото предписване.

НЗОК посочва следното разпределение:

90 лекарствени продукта се заплащат на 100%, като 76 от тях се предписват по протокол и се отпускат след съответната експертиза.

42 лекарствени продукта се заплащат на 50%, като два от тях са с изискване за протокол и експертиза.

Един лекарствен продукт се заплаща на 25%.

При част от медикаментите се прилагат специални изисквания съгласно Закона за здравното осигуряване и правилата на НЗОК за лечение на съответното заболяване.

Следователно не всеки медикамент, предписан при тревожност, безсъние или панически състояния, непременно се заплаща от здравната каса.

Покрива ли здравната каса физиотерапия?
НЗОК заплаща и определени дейности в областта на физикалната и рехабилитационната медицина, когато са назначени по медицински показания.

Видът и броят на процедурите се определят от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Здравната каса покрива първичен и заключителен преглед, както и до 20 процедури в рамките на съответния курс.

Те могат да включват апаратна физиотерапия, кинезитерапевтични техники или комбинация от двата вида процедури.

Назначаването им зависи от медицинското състояние на пациента. Те не представляват автоматично лечение за всеки случай на стрес или безсъние.

Какво се случва при необходимост от продължително наблюдение?
При определени психични заболявания пациентите могат да бъдат включени в диспансерно наблюдение.

Решението се взема от специалист по психиатрия, който определя и необходимия период на проследяване.

Комплексното диспансерно наблюдение може да се осъществява в лечебни заведения с психиатрични клиники или отделения, както и в центрове за психично здраве.

НЗОК заплаща комплексното диспансерно наблюдение в извънболничната помощ за заболяванията, включени в съответните нормативни приложения.

Видът и периодичността на дейностите са регламентирани в Наредба № 8 от 2016 година за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

Кога не бива да отлагаме посещението при лекар?
Епизодичното безсъние или краткотрайното напрежение невинаги налагат специализирано лечение. Когато обаче проблемите се повтарят, задълбочават се или започнат да нарушават нормалния ритъм на живот, медицинската консултация е разумна стъпка.

Особено важно е да се потърси помощ, ако тревожността и паническите състояния затрудняват ежедневните дейности, ако сънят е трайно нарушен или ако потиснатото настроение продължава.

При внезапни тежки симптоми като силна гръдна болка, сериозно затруднено дишане или загуба на съзнание е необходима спешна медицинска оценка, вместо оплакванията да се приемат автоматично за паник атака.

Разясненията на НЗОК показват, че здравноосигурените пациенти имат достъп до редица прегледи, изследвания и медицински дейности при подобни проблеми.

Първата стъпка в повечето случаи остава консултацията с личния лекар, който може да прецени каква диагностика и специализирана помощ са необходими.