Лекар посочи промени, които могат да се появят 10–15 години преди диагнозата деменция

Промените, свързани с повишен риск от деменция, могат да започнат много преди човек да забележи сериозни проблеми с паметта. Според специалиста по вътрешни болести д-р Анет Босуърт определени метаболитни нарушения могат да бъдат установени дори 10–15 години преди поставянето на клинична диагноза.

В разговор в подкаста The Diary of a CEO на Стивън Бартлет лекарят насочва вниманието към инсулиновата резистентност и продължително повишените нива на инсулин.

Това обаче не означава, че наличието на инсулинова резистентност е доказателство за започваща деменция. Тя се разглежда като рисков фактор, а не като самостоятелен диагностичен признак на заболяването.

Проблемите може да започнат много преди забравянето
Когато се говори за деменция, един от първите признаци, за които хората се сещат, е загубата на памет. Според д-р Босуърт обаче неблагоприятни промени в организма могат да започнат значително по-рано.

Тя поставя акцент върху начина, по който организмът регулира кръвната захар и използва енергията.

Научните данни свързват диабет тип 2 и инсулиновата резистентност с повишен риск от когнитивен спад и деменция. Това е асоциация с по-висок риск и не означава, че всеки човек с подобни метаболитни нарушения непременно ще развие деменция.

Същевременно процесите, свързани с някои невродегенеративни заболявания, действително могат да започнат години преди появата на ясно забележими когнитивни нарушения.

Един признак вече не трябва да бъде пренебрегван
Особено внимание е необходимо, когато проблемите с паметта започнат да оказват влияние върху обичайните ежедневни дейности.

Д-р Босуърт дава показателен пример – човек шофира по добре познат маршрут, но внезапно се обърква или не успява да намери пътя.

„Пациентите идват и вече започват да казват: „Онзи ден шофирах и се изгубих“. Когато чуя това, за мен сме закъснели с 15 години“, казва тя.

Това е нейна оценка за възможното по-ранно начало на неблагоприятните процеси, а не универсален медицински срок, който важи за всеки пациент.

Загубването на познато място обаче е съществена промяна, особено ако подобни епизоди се повтарят и са придружени от други затруднения.

Какво общо има кръвната захар?
Диабетът тип 2, високата кръвна захар и свързаните с тях съдови и метаболитни нарушения се асоциират с по-висок риск от развитие на деменция.

Затова фактори като физическата активност, балансираното хранене, контролът на кръвното налягане, кръвната захар и поддържането на здравословно тегло имат значение и за общото здравословно състояние.

Д-р Босуърт обръща внимание и на гликирания хемоглобин – HbA1c. Този показател дава информация за средните нива на кръвната захар за по-продължителен период и се използва при диагностика и проследяване на предиабет и диабет.

Специалистът посочва HbA1c над 5,5% сред метаболитните сигнали, които следи при своите пациенти.

Тук обаче е необходимо важно уточнение: стойност над 5,5% сама по себе си не означава деменция и не е утвърден тест за нейното ранно откриване.

Лекарят следи и витамин D и кетоните
Сред другите показатели, върху които д-р Босуърт насочва вниманието, са продължителният недостиг на витамин D и липсата на сутрешни кетони.

Тя ги разглежда в контекста на метаболитното състояние на своите пациенти.

И тези показатели обаче не трябва да бъдат приемани като тест за деменция. Нито ниският витамин D, нито определено ниво на кетони могат самостоятелно да покажат, че човек развива заболяването.

Това разграничение е особено важно, тъй като иначе неспецифични лабораторни резултати лесно могат да бъдат погрешно интерпретирани като доказателство за сериозно неврологично заболяване.

Кога забравянето вече е повод за консултация?
Единичното забравяне не означава автоматично деменция.

По-сериозно внимание заслужават промените, които постепенно зачестяват и започват да пречат на нормалното ежедневие.

Сред примерите в предоставената информация са:

повтарящо се объркване;

загубване на познати места;

нарастващи затруднения при изпълнение на обичайни ежедневни задачи;

прогресивни проблеми с паметта.

При подобни промени е необходима медицинска оценка.

Причината е, че проблемите с паметта и концентрацията могат да бъдат свързани с различни състояния и наличието им само по себе си не поставя диагноза деменция.

Ранната консултация позволява както да бъде оценено евентуално когнитивно нарушение, така и да бъдат потърсени други възможни причини за симптомите.

Най-важното послание от думите на д-р Босуърт е, че вниманието към мозъчното здраве не трябва да започва едва когато проблемите с паметта вече пречат на ежедневието. Същевременно отделен лабораторен показател или рисков фактор не може да предскаже дали конкретен човек ще развие деменция.