Тайните зад стандарта 90-60-90: мит, маркетинг или биология?

Стандартът за идеалната женска фигура непрекъснато се променя през цялата история. На мода дойде така нареченият "стандарт" 90-60-90, който се превърна в световен символ на женската красота. Модните дизайнери все още не желаят да се откажат от този стандарт, въпреки факта, че целият свят сега упорито, но неуспешно, се опитва да се отдалечи от него.

В античността и през Средновековието жените с наднормено тегло са били на голяма почит. Смятало се, че затлъстяването е знак за богатство, здраве и плодородие. В наши дни нещата са малко по-различни. Добре поддържаната спортна фигура говори за добър стандарт на живот и здраве.

Но модният свят живее по свои собствени правила. Никой тук не се интересува от мъжките предпочитания и женските желания. Всъщност строгият стандарт 90-60-90 е само мит. Много малко момичета от модния подиум се вписват в тези сантиметри. Но модната индустрия се нуждае от кльощави модели и има редица причини за това.

Три основни причини

Първо, на екрана човек винаги изглежда по-пълен, отколкото е в действителност. От тази гледна точка слабите момичета са много изгодни, тъй като изглеждат ефектно. Второ, шиенето за слаби жени е по-лесно. И ако моделите също са приблизително еднакви по размер, тогава задачата е още по-опростена. Всеки може да бъде заменен, без да се променя нищо.

Трето, факт е, че когато се формира стандартът 90-60-90, тоест в края на 80-те и началото на 90-те години, в света на модата имаше много гейове. Хомосексуализмът беше истинска тенденция и модните дизайнери искаха да наложат една нестандартна мода.

Великият дизайнер Жан-Пол Готие веднъж каза: „Създавам стандарта за женска красота без намек за женственост, от омраза към всички жени. За мен те са просто закачалки за дрехи.”

Въпреки че моделите с големи размери вече навлизат в модната индустрия, все още не може да се каже, че е настъпил повратен момент и слабите модели са нещо от миналото.