На 20 години баща ми направи договор за подарък за едностаен апартамент. Там съм регистриран и съм собственик.
Омъжих се на 24 години в друг град, но с условието мъжът ми да се премести в родния ми град и да се регистрира при мен. След това свекървата каза: „Ще направим сватбата по-скромна, но ще им купя апартамент във вашия град.“ Но майка ми каза, че имам апартамент.
Години по-късно, когато имам 3 сина и съпругът ми си купи тристаен апартамент, майка ми иска да продам едностайния си апартамент, за да си купя вила на кредит. Мама, татко и неженен брат живеят в тристаен апартамент. Не искам да продавам апартамента си, защото искам да го оставя на един от синовете си.
Мама ми се кара. Обяснявам, че имам нужда от нея, защото имам трима сина. Тя каза, че са ми го дали! Мама казва, че са променили решението си и че тя мисли за сина си и иска да му остави вилата също. Така че не съм против, но защо за сметка на моя апартамент, който искам да оставя на голямото си дете, а то скоро ще се жени. Мама не ме чува. Той казва, че съм откраднал къщата на баща си от тях.
Съвестта ме измъчва и смятам, че са несправедливи към мен.
