В един свят, който често е засенчен от личния интерес, покойният Мохамед Машали, известен като „Доктора на бедните“, посвети живота си на служба на другите. Неотдавнашната му кончина на 76-годишна възраст в Египет бележи края на една епоха, характеризираща се със състрадание, безкористност и непоколебима отдаденост, споделят от svobodnazona.
Пътят на Машали започва през 1967 г., когато той завършва медицина. В продължение на повече от половин век той неуморно предоставя безплатни медицински грижи на хората в неравностойно положение в скромната си клиника в Танта. Той не само предлага своите експертни познания, но и надхвърля възможностите си, като подпомага финансово пациентите при набавянето на необходимите лекарства.
Това, което отличаваше Машали, беше неговият непоколебим ангажимент към благосъстоянието на пациентите, независимо от тяхното социално или финансово положение. Дори от тези, които можели да си позволят повече, той приемал само 10 паунда за услугите си. Всеки ден пред клиниката му се редял непрекъснат поток от нуждаещи се, които търсели утеха и изцеление. От ранна сутрин до късна вечер Машали работел неуморно, за да прегледа и лекува колкото се може повече хора.
Забележително е, че въпреки репутацията си на безкористен човек, Машали никога не е притежавал кола или мобилен телефон. Всеки ден той изминаваше пеша разстоянието от дома си до клиниката, въплъщавайки убеждението си, че материалните блага не трябва да пречат на човека да служи на другите.
Един от анекдотите, които олицетворяват етоса на Машали, е свързан с щедър филантроп от Персийския залив. Този благодетел, развълнуван от историята на Машали, му дарява 20 000 долара и му подарява автомобил. Година по-късно обаче откриват, че Машали е разпределил парите между бедните си пациенти и е продал колата, за да закупи анализатори за безплатни изследвания на пациентите. Действията му са пример за непоколебимия му стремеж да предоставя възможно най-добрите грижи, дори за сметка на личния си комфорт.
Машали приписва изключителната си отдаденост на ценностите, внушени му от баща му. Научаването на факта, че баща му е пожертвал собствените си разходи за лечение, за да осигури на сина си възможност да продължи медицинското си образование, дълбоко повлиява на Машали. На свой ред той се заклева никога да не приема пари от просяци или нуждаещи се, посвещавайки живота си на това да издига нагоре по-малко щастливите.
Въпреки че Машали не е натрупал материално богатство, той намира дълбока радост в съзнанието, че е повлиял положително на живота на десетки хиляди хора. Неговата скромност, доброта и отказът му да се възползва от уязвимостта на другите са оставили незаличима следа в общностите, на които е служил.
Наследството на Мохамед Машали служи като мощно напомняне, че истинският успех се крие не в личната печалба, а в живота, до който сме се докоснали, и в промяната, която сме направили. Той оставя след себе си богат гоблен от спасени животи и докоснати сърца, въплъщавайки същността на човечността и безкористността.
Докато се сбогуваме с „лекаря на бедните“, нека отпразнуваме необикновения му живот, да размишляваме върху учението му и да се стремим да продължим наследството му на състрадание, щедрост и служба на най-нуждаещите се.
