В парламента са внесени четири законопроекта, свързани с т.нар. Закон за личния фалит. Те са предложени от Министерския съвет, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), „БСП – Обединена левица“ и „Възраждане“. При първото четене депутатите отхвърлиха законопроекта, внесен от партия „Възраждане“. В този контекст министърът на правосъдието подчерта, че нормативната уредба за несъстоятелността на физическите лица следва да се разглежда не като политически въпрос, а като необходима законодателна мярка, осигуряваща адекватна защита на българските граждани.
Адвокат Деян Драгиев акцентира върху необходимостта от ясно разграничение между добросъвестните и недобросъвестните длъжници, за да се избегне субективност в прилагането на закона. Според него настоящите законопроекти предвиждат единствено длъжникът да има право да поиска обявяване в несъстоятелност, като съдът впоследствие да преценява неговата добросъвестност. Предложените критерии за определяне на недобросъвестност включват предходни разпоредителни действия с имущество или липса на трудова заетост при запазена трудоспособност, което може да се тълкува като умишлено създаване на условия за невъзможност за изплащане на дългове. Драгиев подчертава, че законодателната рамка следва да обхване предимно големите кредити, а не краткосрочните заеми с малък размер.
Банкерът Левон Хампарцумян обръща внимание на концепцията за кредита като ангажимент към бъдещи доходи и подчертава значението на стабилното и консервативно финансово планиране. Той изразява опасения относно потенциални злоупотреби със Закона за личния фалит, които биха могли да доведат до загуби за банките и допълнително финансово натоварване на добросъвестните кредитополучатели. Хампарцумян акцентира върху необходимостта от изграждане на надеждна система за персонален кредитен рейтинг, която да отчита коректността на длъжниците при изпълнението на финансовите им задължения. Според него съществува висока вероятност новата законодателна рамка да включва и потребителските кредити.
