В началото на тази година, на 4 януари, за първи път у нас млада жена с трансплантиран черен дроб стана майка на здраво момиченце. За него в продължение на 43 дни се грижиха в „Майчин дом“. А две години по-рано животът на 29-годишната Петя беше спасен при първата по рода си за страната сплит трансплантация във Военномедицинската академия. За невероятната история на Петя Йорданова разказа bTV в началото на 2024 г.
Три дни преди Рождеството Петя застана в студиото на „120 минути“ с най-новото попълнение в семейството ѝ – бебе Рая, и разказа за преживяното. „Много сме добре, за наше щастие Рая е прекрасно дете, на което всеки ден се радваме безкрайно. Аз съм отгледана в семейство, в което тези неща много се тачат – вярваме и спазваме традициите. Може да не ходим постоянно в църква, но вярата си я имаме в сърцата си, а за мен това е може би по-важното“, казва Петя.
Тя споделя, че да има дете винаги е било една от най-съкровените ѝ мечти. „Беше голям болка за мен – че ми минаваше през ум, че това нещо може и да не ми се случи. Когато разбрах в първия момент, когато си гледах теста, не можех да повярвам. Мислех си, че си въобразявам. Беше си чудо, неочаквано бързо се случи всъщност – може би около година и три месеца след трансплантацията аз всъщност разбрах, че съм бременна“, спомня си тя.
Рая се ражда в Деня на Свети Мина – закрилникът на семейството. В болницата идват тримата лекари, които са направили чудото възможно – за да посрещнат новия живот. „Аз исках да ги поканя. А те пък са искали да ме изненадат и тактично ми казаха, че са заети хора и може би няма да успеят да дойдат. А вече са знаели кога ще бъдем изписани и че те ще бъдат там. Когато ги видях там просто се убедих отново, че те са хора с големи сърца“, разказва Петя.
„Думата „благодаря“ в този случай е прекалено малка. Аз им благодаря за всеки ден, който живея от 2021 г. насам и преди това също – защото те ме запазиха дотогава. Аз бях на поддържащо лечение, заради което всъщност стигнах и до трансплантацията“, казва тя. Петя пожела на зрителите на bTV да вярват, че рано или късно доброто ще възтържествува: „Колкото и да е труден пътя понякога, всичко ранп или късно стига до хубав край. За мен, когато нещо има решение – то всъщност не е проблем.“
