Повърхността на Слънцето има температура около 5 хиляди градуса, но известната слънчева корона се нагрява до милиони градуси. Учените от много години се опитват да разберат как е възможно това.
Слънчевите изследователи – хелиофизиците – твърдят, че се намираме вътре в слънчевата корона: тя се простира чак до Плутон и дори много по-нататък.
А ореолът, който наблюдаваме по време на затъмнение, е само частта от него, видима за очите ни. И така, цялата световна наука от година на година, от десетилетие на десетилетие се бори с въпроса какво в крайна сметка се случва в тази видима част.
От какво се състои слънчевата корона: от същото нещо, от което е изградено самото Слънце – плазма, тоест горещи заредени частици.
Но факт е, че вътре в този ореол нагряването е такова, че това, както обясняват учените, противоречи на термодинамиката и, може да се каже, на здравия разум: това е разредена среда, в нея има сравнително малко вещество, така че как може да има плюс там? Милион градуса, когато на слънчевата повърхност е само плюс пет хиляди? В науката този проблем се нарича проблем с нагряването на слънчевата корона.
Отдавна се подозира, че е замесено мощното магнитно поле на Слънцето.
Има го по същата причина, по която го има Земята: вътре се смесва вещество с отлична електропроводимост. А където има електричество, има и магнитно поле. Той е подреден, както трябва да бъде, под формата на силови линии, по които, както в Големия адронен колайдер, частиците се ускоряват до огромни скорости. Тези линии се огъват в дъги, докато се движат, срещат се, свързват се отново – изобщо, буквално протичат интензивни процеси. Но как влияят на температурата?
Досега се смяташе, че по някакъв начин 11-годишният слънчев цикъл може да създаде такъв ефект, тоест всички тези слънчеви събития (изригвания, масови изхвърляния) са „виновни“, които стават по-чести с увеличаване на активността на звездата .
Но скорошно проучване предлага друга възможност и дори обяснява механизма зад това явление.
Най-общо, според степента на интензивност слънчевите магнитни полета се разделят на няколко групи. И се наблюдава следната тенденция: най-силните полета се създават от най-значимите повторни връзки на линията и други събития. Те всъщност стават по-активни, когато наближаваме следващия слънчев максимум. Учените са начертали усилването на магнитните полета в хромосферата (горния слой на Слънцето) и короната на всеки 11 години и полученият модел прилича на пеперуда. Нарекоха го „диаграма на пеперуда“.
Но факт е, че всички тези мощни явления и събития са малко на брой, те възникват тук и там. Но слабите магнитни полета с техните дъги покриват Слънцето почти изцяло и през тихия период между пиковете те получават още повече свобода.