На този ден се събират билки, но рано сутрин и в мълчание. Цветница, която посрещаме в неделя, е празник, който ухае на върба, влиза в душата ни с пробуждането на пролетта и ни напомня за растенията и природата навсякъде около нас и за тези, които носят цветни имена. На пръв поглед е пълен с нежност и цвят, но зад красотата му стои дълбока символика – както християнска, така и народна.
В църковната традиция Цветница е денят, в който Иисус Христос влиза тържествено в Йерусалим, посрещнат от тълпи с палмови клонки – признание, че идва Царят на мира. В българския обред палмите се заменят с върбови клонки, които, след като бъдат осветени в храма, се превръщат в жив амулет – за здраве, благословия и защита. Върбата не е избрана случайно – тя се огъва, но не се чупи и символизира силата на вярата, която устоява. А народът ни винаги е знаел как да свързва небето със земята.
Цветница е и празник на цветята, на девойките, на пролетта и на чистата надежда. Момите плетат венци от здравец, теменужки и върба, пускат ги по реката в древния обичай кумичене, а песните и смехът им се разнасят из селските поляни. Казват, че чието венче отплава най-далеч – тя ще се омъжи първа. Дали е вярно? Може би. Но сигурното е, че в този ден реките носят мечти. В различните краища на България Цветница се усеща по различен начин – в Родопите момите събират билките рано сутрин и в мълчание, за да бъдат чисти и силни. Част от тях се сушат за през годината, а други се пускат в ритуалната “мълчана вода” – донесена от извор, без да се изрече дума. Тази вода после се използва за пречистване, баене и изцеление.
В Пиринско и Родопите освен венци се приготвят и обредни хлябове, често във форма на цветя или венец, с втъкани в тестото шарки от растения и билки – символ на плодородие и изобилие. Жените ги раздават за здраве на съседите и децата, а част от тях се оставят край цветята или на кръстопът – като дар към природата.
В Странджа и Източна Тракия вярвали, че растенията могат да говорят и че на Цветница те се отварят за кратко време – затова всяка билка, набрана тогава, носи душа и благословия. Задължително е част от тях да се пуснат в “мълчана вода”, която после се използва за баене, миене на лице, дори за поливане на цветята у дома, за да растат здрави и силни.
В Северна България празникът минава с общи трапези, хора и песни, а в домовете се пали огън, край който се закачат върбовите венци, за да съберат светлината и благословията на деня. Смятало се е, че димът от върба пречиства дома и душата, а венецът, окачен над вратата, пази от болести, уроки и неканени гости.
Цветница е особено важен ден и за онези, които носят цветни имена – на растения, цветя, дървета. Смята се, че в този ден техният ангел пазител е най-близо до тях и всяко тяхно желание има по-голям шанс да се сбъдне. Затова в миналото хората поздравявали не само с цветя, а и с благослов: “Да си като цвете – винаги свежа, здрава и обичана!”.
Връзката между хората и растенията е известна от древността. Неслучайно усещаме мъка, когато виждаме повалено или осакатено дърво, чувстваме се добре, смирени и олекотени в гората. Тези вътрешни усещания са затвърдени с времето, а енергията им е потвърдена дори от науката. Дърветата могат да лекуват, да пречистват или пък обратно, да натоварват с отрицателна енергия.
Според българската традиция именно на Цветница се събират различни билки и растения, които се използват не само за украса, но и за здраве, късмет и хармония.
Най-емблематична е върбата – клонки от нея се освещават в храма и се поставят над входната врата, до иконата или в двора. Смята се, че носят защита, здраве и пречистване на дома.
Ритуал с “мълчана вода” – в купа с чиста вода поставете цветя и билки, а после всеки може да си измие лицето с нея с мисъл за ново начало и здраве.
Гадаене с венчета върху вода – ако сте близо до река или езеро, пуснете венчетата и наблюдавайте кое ще тръгне първо – знак за късмет и сбъдване на желания.
Рисуване с природни материали – използвайте листа, цветя и треви като печати върху хартия или плат, за да създадете цветни отпечатъци на деня.
Разказване на легенди и поговорки за Цветница – създайте кът за разкази, спомени и пожелания.
Теменужка за нежност и любов,
иглика – за здраве
Ето кои билки и цветя се събират на Цветница и за какво могат да са полезни
Теменужки – за нежност и любов: могат да се добавят като ядливо цвете в десерти или салати. От изсушени цветчета се приготвя нежен тоник за лице – полезен при раздразнена и чувствителна кожа.
Иглика – за женско здраве и мек баланс: сухите цветове се използват за чай, особено при хормонален дисбаланс, безпокойство и напрежение. Препоръчва се да се приема вечер за по-добър сън и релаксация.
Коприва – за сила, енергия и пречистване: от нея може да се приготвят супи, смутита (в бланширана форма) или отвари за коса. Чаят подпомага детоксикацията и е богат на желязо – чудесен при пролетна умора.
Момина сълза – за свежест и обновление: цветето е отровно при вътрешен прием, но ароматът му в етерични масла се използва за парфюми и ароматерапия. А сухи цветове в сашета могат да се поставят в гардероб или под възглавница за свежест и настроение.
