Включваш нощната лампа, но той все още се е вкопчил в ръката ти, треперещ от страх.
„Там има чудовища!“ — прошепва бебето.
Но какво ще стане, ако това не е слабост, а признак на бързо развиващ се мозък? Страхът от тъмнината при децата е еволюционен механизъм.
В миналото тези, които са се страхували от непознатото, са имали по-голям шанс да оцелеят. Сега този инстинкт е трансформиран, но основата му остава: богато въображение.
Децата, които виждат „чудовища“ в тъмното, често имат творческо мислене. Те измислят истории, рисуват невидими същества и в зряла възраст тези умения им помагат в творческите професии.
Проблемът възниква, когато страхът парализира. Как да помогна? Не му се смейте – заплахата за детето е реална.
Вместо „Няма никой тук!“ предложи: „Хайде да го проверим заедно!“ Създайте „спрей против чудовища“ от вода и брокат – оставете мъничето си само да „защити“ стаята.
И постепенно го научете да приема тъмнината: устройвайте си пикници на свещи или търсете съзвездия на балкона.
След години може да стане художник или изобретател – и ще ви благодари, че не сте задушили въображението му.