Искрената изповед на една жена на средна възраст, която около 25 години се виждала с женен мъж. Но сега най-накрая решила, че е време да го остави. Защо?
„Аз срещнах Симеон през 1990, когато бях на 29 години и минавах през доста труден развод. Съпругът ме остави с 14-месечно бебе и не ни позволи никаква финансова помощ. Разбира се, беше ми нужен добър адвокат и така се запознах със Симеон.
Знаех, че е женен мъж с 2 деца, но бях уплашена и самотна. Така и емоционално уязвима, скоро започнах да развивам различни чувства към него. Използвах ролята му на адвокат и го извиках у дома.
Нещата много бързо се случиха и за кратко се озовахме в моята спалня. Вече в следващия момент започнах да разкопчавам токата на колана.
– Не, само недей това … ме молеше тихо.
Но всяко негово „не“ означаваше, че не трябва да се отказвам. Започнахме да се виждаме почти всеки ден, а след 2 години ми подари златен пръстен, на който пишеше „завинаги“.
Съпругата му веднъж се усъмни, но успя да я успокои. Никога след това не го питаше дали има любовница.
Чудите се какво е да бъдеш втора жена? Много приятели ме критикуват, а аз тази роля най-добре знаех да играя.
Винаги съм била „другата жена“. Когато майка ми почина, баща ми се ожени повторно, а новата му съпруга открито казваше, че не ме харесва. Това повлия на връзката им, така че баща ми ме помоли временно да се преместя в хотел. Бях само на 15 години.
Понякога идваше да ме види, а след това сси отиваше. Така че, добре знам какво е да бъда другата жена.
На връзката със Симеон гледах като възможност да променя ситуацията и накрая да остана на първо място.
Като дъщерите му пораснаха и се сдобиха с дечица, така семейните му задължения започнаха да растат.
Но винаги намираше време за мен.
И след 15 години бях влюбена в него. Все още имах тези пеперуди в стомаха и се радвах на всеки общ момент. Моят терапевт ме посъветва, че не мога толкова да разчитам на чувствата си към него, без значение колко мисля, че са добри и красиви.
Един горещ следобед, докато ядяхме сладолед в хотела го попитах какво ще се случи с мен, ако той почине внезапно. Исках да получа потвърждение, че съм важна, вярвах, че ще ме осигури и след смъртта му. Но вместо това получих нещо съвсем различно.
– За теб ще направя всичко, което мога, докато съм жив. Не искам вече да водим подобни разговори, каза ми той.
Бях наранена. Чувствах се много глупаво. Вместо сама да си изборам и да намеря добре платена работа или човек, който не е зает, аз от години разчитах на него. Във всеки смисъл.
След няколко дни, в мен нещо се счупи. Никой не можеше да запълни дупката в сърцето ми, освен самата аз. Тогава научих да обичам себе си. Вероятно това ми липсваше и с предишния мъж.
Накрая разбрах какво означава живот. Излязох от нашия хотел и продължих да се движа напред с вдигната глава. Никога повече не се завърнах“
