Св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата във Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.
Игнажден е един от най-тачените празници в България. На този ден започват родилните мъки на Света Богородица.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета)“.
В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
На този ден, който от стопаните излезе първи от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
Има няколко поверия за този ден. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември пък определя какво ще е времето през януари. Отдолу са извадени и най-разпространените поверия свързани с този ден.
Обичаите и обредите, изпълнявани на Игнажден, са свързани с представата за началото – началото на родилните мъки на Богородица, началото на нарастването на деня – на Игнажден е зимното слънцестоене, зимното равноденствие – денят е равен на нощта, а след него започва да нараства, началото на прехода между старата и новата година. Стар мит разказва и че Игнажден е рожденият ден на новото Слънце.
1. Съдбата на семейството и дома през следващата година се определят от първия гост. Според народните вярвания какъвто е той – добър или лош, такава ще е цялата година.
2. Важно поверия на Игнажден е да не се иска и да се дава пари назаем. Свързано е с обичая за запазване на благополучието и берекета на семейството.
3. Забранено да се изнася от къщи каквото и да било – най-вече огън, жар, сол, храна, сечиво. А всеки, който излиза, на връщане трябва да бъде с „пълни ръце“.
4. Не бива да се вари боб на този празник, защото поверието гласи че ще вали градушка!
5. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
6. Според народния фолклор, ако заченете дете на днешния ден ще се роди с недъг.
7. Не се работи.
8. Не се пере, за да не се разболяваме.
9. Не трябва да се ядосваме днес, за ни е спокойна предстоящата година.
10. Хубаво е да сме с паричка в джоба, за да ни е пълна и Новата година.
11. Добре е да се изхвърли всичкия боклук в дома ви, за да се премахни всичкото зло.
12. Не се излиза на двора на празника, за да мътят кокошките повече.
13. Днес мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
14. Става се рано сутрин и се почистват комините от сажди и паяжини. Саждите се хвърлят в двора или на кръстопът, за да няма бълхи през лятото.
15. А вечерта не бива да се става от масата по време на вечеря, за да не спрат да мътят кокошките.
