Децата са много внимателни слушатели; те не само възприемат думи, но и долавят интонация, изражения на лицето, емоции и подтекст. Родителските фрази, изречени прибързано или с раздразнение, могат да оставят дълбока следа в съзнанието на детето.
„Нямам време“ = „Ти си маловажен/неважна“
Когато детето чуе, че нямате време, то може да почувства, че нуждите му нямат значение. Дори кратък разговор или прегръдка могат да променят нещата. Важно е да сте не само физически на разположение, но и емоционално. Искреното внимание изгражда доверие по-добре от всяко обяснение.
„Не плачи“ = „Емоциите ти нямат значение“
Забраната на сълзите учи детето да потиска емоциите, вместо да ги изпитва. Това разрушава способността за водене на искрен диалог. По-добре е да кажеш: „Виждам, че си тъжен. Хайде да поговорим за това.“ Така детето се учи да се доверява и да споделя чувствата си.
„Нали ти казах!“ = „Аз съм по-умен от теб“
Тези думи обезценяват опита и избора на детето. Те създават чувство на унижение, а не на подкрепа. Вместо това, попитайте: „Какво спечелихте от това?“ и да помогне за разбирането на ситуацията. Това изгражда увереност и учи на самостоятелно мислене.
„Не ме притеснявай“ = „Ти ме притесняваш“
Когато едно дете е отблъснато, то може да почувства, че присъствието му е нежелано. Дори и да сте заети, кажете: „Дай ми 10 минути и ще бъда твой/твой“. Това показва, че той е важен и нуждите му не са пренебрегвани. Честността и обяснението са ключът към разбирането.
„Ти си още малък, нищо не разбираш“ = „Твоето мнение няма значение“
Такива думи убиват увереността и желанието на детето да споделя. Вместо това, трябва да поискате неговото мнение и да го изслушате до края. Детето има право на глас и това изгражда неговото самочувствие. Истинското доверие започва с взаимно уважение.
„Не си измисляй“ = „Не ти вярвам“
Когато едно дете разказва нещо, дори фантазиите имат значение. Обезценяването на думите му води до загуба на откритост. По-добре е да се каже: „Интересно! Как си го представяш?“ Това помага за поддържане на доверителни отношения и развиване на въображението.
„Разочарова ме“ = „Не те приемам такъв, какъвто си“
Подобни фрази разрушават вътрешната сигурност. Детето започва да се страхува от грешки, за да не загуби родителската любов. По-добре е да кажеш: „Тъжно ми е за случилото се, но все още те обичам.“ Безусловната любов е основата на доверието.
„Сега не е моментът за това“ = „Вашите притеснения са маловажни“
Понякога детето просто има нужда да бъде изслушано – без осъждане или съвет. Когато откажем това, то се затваря. Дори няколко минути искрено слушане могат да окажат огромно влияние. Доверието се ражда в момент на внимание.
„Защо не можеш да бъдеш като другите?“ = „Не си достатъчен/а“
Сравнението с другите обезценява индивидуалността на детето. Той губи вяра в себе си и спира да се стреми към развитие. По-добре е да се подчертаят силните страни и да се насърчи растежът. Подкрепата е по-вдъхновяваща от критиката.
„Правя всичко за теб“ = „Длъжен си ми“
Тази фраза кара детето да се чувства виновно, вместо благодарно. Той започва да мисли, че любовта му не е дар, а дълг. Любовта не изисква облаги – тя е безусловна. Истинското доверие расте там, където няма изнудване от любов.
