Има толкова много ужасяващи истории, свързани със солта, че изглежда най-добрият начин да станете по-здрави е да хвърлите солницата през прозореца.
Казват, че солта повишава кръвното налягане, вреди на бъбреците и задържа вода в тялото.
Купуваме продукти с етикет „ниско съдържание на натрий“, опитваме се да не добавяме сол към храната си и се гордеем с това. Но какво ще стане, ако не е толкова просто?
Ами ако постоянната ви умора, желанието за солени храни и дори главоболието не са капризи на тялото ви, а негов отчаян сигнал за липсата на този „враг“?
Време е да разберем сложната връзка на телата ни с натрия и защо сляпото следване на лозунга „по-малко сол“ може да ни навреди повече от самата сол.
Натрият е важен електролит. Той играе ключова роля в десетки процеси: от предаването на нервните импулси и работата на мускулите (включително най-важната – сърцето) до поддържането на водния баланс в клетките и тъканите.
Без достатъчно натрий, тялото ви просто не може да функционира правилно.
Проблемът със съвременното хранене не е толкова солта, която добавяме от солницата (това е само около 10-15% от общата консумация), а огромното количество скрита сол, което се съдържа в преработените храни: колбаси, хот-дог, консерви, сосове (особено соев и кетчуп), готови супи, бульон на кубчета, чипс, крутони, бързо хранене и дори хляб.
Именно тази „невидима“ сол съставлява лъвския пай от приема ни на натрий и наистина може да доведе до прекомерни нива, особено ако често ядете приготвени или преработени храни.
Но ето парадокса: В опит да избегнат солта, много хора отиват в другата крайност – ограничават я твърде много, особено ако спортуват много, живеят в горещ климат или спазват много нисковъглехидратна диета (като кето).
Физическа активност, пот, топлина – всичко това увеличава загубата на сол и други електролити чрез потта.
Нисковъглехидратните диети често имат диуретичен ефект, като изхвърлят натрия по-бързо от обикновено.
Какво се случва тогава? Тялото започва да сигнализира.
Симптомите на натриев дефицит (хипонатриемия) могат да бъдат коварни и да се маскират като други проблеми: постоянна умора и слабост, главоболие (особено по време или след тренировка), мускулни крампи и спазми, замаяност, гадене, затруднена концентрация, силен апетит за солени храни.
Можете да пиете много вода и пак да се чувствате по-зле, защото без адекватни нива на натрий, водата не се задържа правилно в клетките.
Това състояние е не само неприятно, но и опасно, тъй като критично ниските нива на сол могат да нарушат мозъчната функция.
И така, какво да правим? Първо, фокусирайте се върху коренната причина за проблема – намалете ултрапреработените храни, пълни със скрита сол.
Гответе у дома, използвайки пълнозърнести храни: прясно месо, птици, риба, зеленчуци, плодове, яйца, бобови растения, пълнозърнести храни.
Когато контролирате процеса на готвене, вие контролирате количеството сол. Не се страхувайте да осолите домашно приготвената си храна на вкус – използвайте качествена сол (морска, хималайска), но не прекалявайте.
Целта ви е храната ви да е вкусна, а не пресолена. Слушайте тялото си.
Ако след тренировка в горещ ден ви се прияде кисела краставичка или парче сирене, това може да е точно това, от което тялото ви се нуждае, за да възстанови баланса.
Хората с диагностицирана хипертония, бъбречно заболяване или сърдечна недостатъчност трябва да бъдат особено внимателни относно приема на сол – наистина е важно те стриктно да спазват препоръките на лекаря си за ограничаване на натрия.
Но за повечето здрави хора страхът от солницата е неоправдан. Балансът е ключът.
Избягвайте скритата сол в бързото хранене и готовите храни, солете разумно домашно приготвената храна, следете сигналите на тялото си по време на тренировка и отношението ви към солта ще стане здравословно и осъзнато.