Ето ги и тях, досадните гости, изпълзяват отново там, където не са били очаквани. Ние харчим енергията си да ги изтръгваме от корен, проклинайки ината им.
Но какво ще стане, ако тези упорити растения не са просто врагове, а най-честните съветници.
Те могат да ви кажат повече за вашата земя, отколкото скъпи тестове. Просто трябва да знаете езика им.
Вземете например хвощ. Тънките му зелени ели сякаш са готови да растат дори върху асфалт.
Но постоянното му присъствие не е просто упоритост. То е директен сигнал: почвата ви е киселинна, тежка и най-вероятно преовлажнена.
Хвощът обича точно тези условия. Ако видите гъсталаци от него, пригответе се за обезкисляване на почвата.
Добавянето на пепел, доломитово брашно или вар ще бъде първата стъпка към подобряване на структурата на почвата и премахване на този досаден „индикатор“.
Или вижте копривата. Тя жиле, досажда, изпълва ъглите. Но зад буйния ѝ растеж се крие една важна истина: почвата на това място е много богата на азот и органични вещества. Копривата е знак за плодородие.
Обича богата, влажна почва и често расте близо до компостни купчини или места, където някога е бил съхраняван оборски тор.
Появата му е причина да не се паникьосвате, а да се замислите дали не прекалявате с торовете, особено азотните.
Но това е идеално място за тикви, тиквички, краставици – култури, които обичат да „ядат“.
Мокрицата, този пълзящ зелен килим, който обича влажни и сенчести кътчета, също е тук с причина.
Това показва уплътнена, често глинеста почва с лош дренаж и ниско съдържание на кислород. Изобилието му е призив за аериране.
Вила, която просто използвате, за да разрохкате почвата, без да я обръщате, или дори обикновена вила за сено, ще помогне за подобряване на циркулацията на въздуха.
Добавянето на пясък, компост и изгнили дървени стърготини ще направи почвата по-рохкава и по-малко привлекателна за мокрици.
А прочутото глухарче? Яркожълтите му главички са не само предвестник на пролетта, но и индикатор за уплътнена почва, често лишена от калций.
Мощният му стержнев корен е отличен за пробиване на плътни слоеве.
Ако видите много глухарчета, е време да помислите за дълбоко разрохкване и евентуално добавяне на калций (под формата на същата пепел или гипс за тежки почви). Но наличието му показва, че почвата не е твърде киселинна.
Пиреят е кошмар за градинаря. Неговите жилави коренища проникват в горния слой на почвата.
Но агресивното му разпространение е знак, че почвата е изчерпана, структурата ѝ е увредена, може би поради често дълбоко копаене или монокултура.
Пиреят обича „уморена“ почва. Борбата с него трябва да върви ръка за ръка с възстановяване на плодородието: зелено торене (ръж, горчица), мулчиране, щадяща обработка (без обръщане на слоя).
Като разбираме какво ни казват плевелите, можем не просто безсмислено да се борим с тях, а целенасочено да подобрим условията на обекта.
Те са безплатни и много точни диагностици на почвените условия.
Вместо просто да се ядосвате на живовляка, който сочи към утъпкана пътека, или на пълзящото лютиче, което сигнализира за влага и лош дренаж на ниско място, си струва да се вслушате в техните „съвети“.
Чрез регулиране на киселинността, подобряване на структурата, регулиране на влажността и внасяне на необходимите елементи точно там, където липсват (а не по цялата площ), ние създаваме условия, които са неудобни за индикаторните плевели и идеални за нашите култури.
Това не е мигновен процес, но води до здрава, балансирана градина, където плевелите все по-трудно намират дом.
Така че следващия път, когато отидете да плевите, разгледайте по-отблизо зелените си „съперници“.
Може би се опитват да ви кажат нещо важно за вашата земя.
