Народът извади кеша изпод дюшеците и бурканите и тръгна да обръща левовете в евро. Към 31 май в обращение са се намирали 28,005 милиарда лева, показва статистиката на Българската народна банка (БНБ).
От институцията забелязват завишен интерес към покупка на новата валута. От 1 януари до 31 май 2025 г. в Касовия център на БНБ са обменени 1 008 178 389 лева в евро или това са 515 473 425 евро, отговарят от там на запитване на „24 часа – 168 истории“. Те продават на официално обявения фиксинг от 1,95583.
Търговците на валута също регистрират увеличено търсене, но курсът при тях варира между 1,968 и 1,975 лв. за едно евро. Проверка на „24 часа – 168 истории“ показа, че в някои пунктове в София позволяват да се купи до 3000 евро, защото не искат да връщат клиенти. Други приемат до 9700 лв., без да правят проверка на произхода, а за по-големи от тази сума събират данните на купувача, за да го проверят дали не пере пари. При съмнение по закон са длъжни да подадат сигнал до Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Оборотите на обменните бюра само за периода от 2 до 8 юни са се увеличили с 43%, а на годишна база – със 70%.
Банките продават на същите цени като миналата година по това време, когато още не беше ясно, че ще влизаме в еврозоната. Но там задължително изискват и лична карта при покупка на валута.
Какви схеми прилагат тези, които искат да изперат пачките със скътани левове, без да бъдат хванати?
Най-често плащат минимална сума на различни хора, които да им обменят под 10 000 лв. на ден в чейндж бюрата. Така избягват проверката, която предвижда законът. Другият вариант е да купуват ценности – къде легално, къде нелегално.
Икономистите предполагат, че скритите в буркани и под дюшеци левове са между 3 и 60 милиарда. Изваждането на бял свят на скътани банкноти е тенденция, която е наблюдавана във всички страни преди приемането на еврото.
Статистиката показва и увеличени депозити в евро на домакинствата – от 4,625 милиарда в края на м.г. на 5,980 млрд. в края на май по данни на БНБ. Това прави ръст от 1,355 милиарда евро само за 5 месеца. Но като цяло българите предпочитат кеша. За 2024 г. 65% от всички разплащания са били в брой.
На какво се дължи това?
„Поколенията над 60 г. вече изгоряха с пари, преживяха няколко труса – обяснява бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски пред „24 часа – 168 истории“. – Като се започне с фалитите на финансови институции по времето на Жан Виденов (в средата на 90-те години, когато фалираха 15 банки и потънаха 1700 милиарда стари левове поради лоши кредити – б.р.) и се стигне до срива на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. Това е много дълъг период.“
