Хълцането изглежда безобидно, но след 48 часа може да е тревожен сигнал: Как да го спрем и опасно ли е?

Хълцането може да започне след бързо хранене, газирана напитка, алкохол или дори без видима причина. В повечето случаи то продължава само няколко минути и изчезва самостоятелно. Когато обаче не спира повече от два дни, нарушава съня или се повтаря често, е необходимо да бъде потърсена медицинска помощ.

Обикновеното краткотрайно хълцане не е животозастрашаващо. Продължителните и неконтролируеми епизоди обаче могат да причинят изтощение, обезводняване, недохранване и други усложнения. Понякога те са и симптом на заболяване, което изисква лечение.

Какво точно се случва, когато хълцаме?
Хълцането представлява неволно и повтарящо се съкращение на диафрагмата – основния мускул, който участва в дишането и разделя гръдната от коремната кухина.

При спазъма въздухът внезапно навлиза към белите дробове. Почти веднага след това глотисът – отворът между гласните струни – се затваря. Именно рязкото затваряне създава характерния звук.

Рефлексът включва диафрагмата, диафрагмалния и блуждаещия нерв, части от централната нервна система и структурите, които контролират дишането. Временото раздразване на някой от тези механизми може да предизвика поредица от хълцания.

Защо започва хълцането?
При краткотрайните епизоди точната причина често остава неизвестна. Сред най-разпространените провокиращи фактори са:

прекалено бързо или обилно хранене;

газирани напитки;

употреба на алкохол;

много пикантна храна;

поглъщане на въздух;

внезапна промяна в температурата на храната или напитките;

силен смях, вълнение или емоционално напрежение;

тютюнопушене.

Обилното хранене и газираните напитки могат да разширят стомаха и да раздразнят разположената над него диафрагма. Обикновено това предизвиква кратък епизод, който отшумява без лечение.

Кога хълцането вече не е обикновено?
Лекарите класифицират хълцането според неговата продължителност.

Краткотрайният епизод продължава от няколко секунди или минути до най-много 48 часа. Това е най-разпространената форма и обичайно не изисква медицинска намеса.

Хълцането, което продължава повече от 48 часа, се определя като упорито или персистиращо. Ако не спира повече от един месец, се приема за трудно повлияващо се или непреодолимо.

Продължителните форми са редки, но могат да бъдат много изтощителни. Тази медицинска класификация е посочена и в професионалното ръководство на Merck Manual.

Какви заболявания могат да стоят зад него?
Хълцането, което продължава повече от два дни, може да бъде свързано с раздразване или увреждане на нервите и структурите, участващи в хълцателния рефлекс.

Сред възможните причини са:

гастроезофагеален рефлукс и други заболявания на храносмилателната система;

възпаления или образувания в областта на шията, гръдния кош и корема;

пневмония и други белодробни заболявания;

заболявания на централната нервна система;

инсулт или травма на мозъка;

нарушения в обмяната на веществата и електролитите;

тежки бъбречни или чернодробни проблеми;

инфекции;

някои туморни заболявания.

Тези причини са много по-редки от обикновеното хълцане след хранене. Не бива всяка кратка поредица от спазми да се приема като признак на тежко заболяване.

Продължителността и придружаващите симптоми са основните ориентири. Упоритото хълцане заслужава лекарска оценка именно защото не може да бъде обяснено само с последното хранене.

Може ли да бъде причинено от лекарства или операция?
Някои медикаменти могат да предизвикат или да поддържат продължително хълцане. Това е описано при определени лекарства, които влияят върху нервната система, кортикостероиди, някои химиотерапевтични средства и други препарати.

Хълцането може да се появи и след операция, обща анестезия, интубация или манипулации в областта на корема и гръдния кош.

Ако симптомът е започнал след ново лекарство или медицинска процедура, уведомете лекуващия лекар. Не прекратявайте самостоятелно предписана терапия, защото внезапното спиране на някои медикаменти може да бъде опасно.

Как да спрем краткотрайното хълцане?
Няма домашен метод, който да действа сигурно при всеки човек. Повечето популярни техники целят да променят дихателния ритъм или да стимулират нервите, участващи в рефлекса.

Може да опитате:

да задържите дъха си за кратко, без да се насилвате;

да дишате бавно и контролирано;

да пиете студена вода на малки глътки;

да правите гаргара със студена вода;

да придърпате внимателно коленете към гърдите, докато седите;

да преглътнете малко количество кристална захар, ако това е безопасно за вас.

Доказателствата за тези домашни средства са ограничени. Те могат да помогнат на някои хора, но не трябва да се разглеждат като медицинско лечение.

Избягвайте опасни експерименти, силно притискане на шията, поглъщане на големи хапки суха храна и умишлено задушаване. Дишането в хартиен плик също не е подходящо за хора със сърдечни или белодробни заболявания и крие риск при неправилно изпълнение.

Не използвайте стряскане или методи със задавяне при деца. Мед и твърди гранули захар не трябва да се дават на бебета.

Може ли хълцането да убие?
Обикновеният кратък епизод не може да убие здрав човек. Опасността при продължителното хълцане е косвена и се появява, когато спазмите продължават дни или седмици.

Тогава човек може да изпитва затруднения при хранене, пиене, говорене и сън. Възможните последствия включват:

силно изтощение;

недоспиване;

обезводняване;

загуба на тегло;

недохранване;

тревожност и влошено психично състояние;

усложнено възстановяване след операция;

попадане на храна или течности в дихателните пътища при уязвими пациенти.

В медицинската литература са описани редки тежки усложнения, но те обикновено са свързани с много продължително хълцане, сериозно основно заболяване или силно отслабен пациент. Научен обзор потвърждава, че усложненията са редки, но могат да включват проблеми с храненето, рефлукс и нарушения в дишането. Научен обзор в PubMed Central

Следователно отговорът е: няколко минути хълцане не са смъртоносни, но продължителният симптом не трябва да бъде пренебрегван.

Кога е необходимо да потърсим лекар?
Свържете се с медицински специалист, ако хълцането:

продължава повече от 48 часа;

се връща често без ясна причина;

пречи на съня, храненето или дишането;

е започнало след операция или нов медикамент;

причинява повръщане, обезводняване или загуба на тегло.

Потърсете спешна помощ, ако хълцането е придружено от внезапна слабост или изтръпване, увисване на лицето, нарушения в говора, силно главоболие, болка в гърдите, задух, обърканост или загуба на съзнание. В такава ситуация тревожни са съпътстващите симптоми, а не самият звук.

Как лекарят търси причината?
Прегледът започва с въпроси за продължителността на хълцането, останалите оплаквания, приеманите лекарства, хроничните заболявания и скорошните операции.

При кратък епизод обикновено не са необходими изследвания. Ако хълцането продължава повече от 48 часа, лекарят може да назначи според конкретния случай:

кръвни изследвания;

електрокардиограма;

рентгенография на гръдния кош;

ендоскопско изследване;

компютърна томография;

магнитнорезонансна томография.

Не всички пациенти преминават през всички тези изследвания. Те се избират според симптомите и предполагаемата причина.

Лечението може да включва контрол на основното заболяване, коригиране на лекарствената терапия или медикаменти срещу упоритото хълцане. В изключително редки случаи се обсъждат процедури, насочени към нервите, участващи в рефлекса.

Как да намалим вероятността да започне?
Хълцането не може да бъде предотвратено напълно. Рискът от кратки епизоди обаче може да се намали чрез няколко прости промени:

Хранете се по-бавно и с по-малки хапки. Избягвайте преяждането и ограничете газираните напитки и големите количества алкохол. Не редувайте много горещи и ледени храни или напитки.

Ако забелязвате, че хълцането редовно започва след определена храна, напитка или навик, записвайте кога се появява. Така може по-лесно да откриете личния провокиращ фактор.

Хълцането при бебета обикновено е нормално
Хълцането е често срещано при бебетата и в повечето случаи не е причина за тревога. То може да се появи след хранене, препълване на стомаха или поглъщане на въздух.

Ако детето е спокойно, диша нормално и се храни добре, обикновено не е необходимо нищо повече от изчакване. Може да помогнат по-спокойното хранене, паузите за оригване и задържането на бебето в изправено положение след хранене.

Консултирайте се с педиатър, ако хълцането е продължително или е придружено от често повръщане, кашлица, затруднено дишане, отказ от храна, недостатъчно наддаване или необичайна отпадналост.

В повечето случаи хълцането е кратък и безобиден рефлекс. Границата, която не трябва да се пренебрегва, е 48 часа – ако симптомът продължи повече, причината трябва да бъде оценена от лекар.

Материалът е с информационна цел и не замества медицинска консултация.