Експеримент в Германия, при който служители в компания получават допълнителни необлагаеми 1200 евро на месец без никакви условия, установи, че парите правят хората по-щастливи и по-добре отпочинали, без да оказват значително влияние върху работната им етика, предаде Днес.бг
През последните години различни фигури като Джеръми Корбин, Илон Мъск и папата изказаха аргументи за „универсален базов доход“, в общи линии по линиите, очертани от държавника на Тюдорите Томас Мор в неговата „Утопия“ преди повече от 500 години.
Идеята е, че гарантираните и безусловни дарения осигуряват на гражданите солидна предпазна мрежа и известна степен на неотменима финансова независимост, особено в епоха, когато много работни места се смятат за уязвими от автоматизация. Критиците отдавна твърдят, че схемите са не само недостъпни, но и силно възпиращи хората да си вършат работата.
Досега има около 160 полеви изпитания на проекти за основен доход, предимно в Съединените щати, с различни дизайни и смесени резултати. Нито една държава все още не е въвела пълен универсален базов доход, но в миналото е имало подобни жестове.
Някои ентусиасти, подкрепящи идеята, предполагат, че има прецеденти в „пожертването на зърно“, въведено в древната римска република, за да смекчи въздействието на робството върху вътрешния пазар на труда или периодичното разпределение на богатството на Юлий Цезар между гражданите на Рим.
Един от най-известните експерименти в съвременна Европа включва 2000 безработни финландци, избрани на случаен принцип да получават 560 евро на месец през 2017 г. и 2018 г. Средно тяхното удовлетворение от живота и психичното им здраве се подобряват и те показват малко по-голяма готовност да приемат нископлатени работни места.
Германското пилотно проучване, проведено от базираната в Берлин инициатива Mein Grundeinkommen (Моят основен доход), е насочено към различна част от обществото.
Организацията набира около 800 000 евро на месец чрез групово финансиране от повече от 200 000 редовни дарители и ги разпределя на 430 получатели. В експеримента Mein Grundeinkommen избра 122 от тези участници, всички от които преди това са печелили между 1100 и 2600 евро, на възраст между 21 и 40 години и живеещи в едночленни домакинства.
Всеки от тях е получавал по 1200 евро на месец в продължение на три години, като в повечето случаи не е плащал данък върху допълнителния доход, тъй като е класифициран като подарък. Имало и контролна група от 1580 души, от същата демография, но без да получават допълнителни пари.
Ефектите бяха наблюдавани от икономисти от някои от водещите европейски изследователски институти, включително университетите в Оксфорд, Виена и Кьолн. Те установиха, че основният доход не прави забележима разлика в това колко време прекарват в работа получателите, което остава средно 40 часа на седмица.
„Работя точно толкова, колкото и преди“, казва Самира Корвес, учителка по плуване от западногерманския град Мюнстер, която беше причислена към групата с основен доход. „Мисля, че просто защото работата е важна за мен. Не мога да седя и да не правя нищо.“
Получателите също са по-склонни да сменят работата си, вероятно защото смятат, че имат финансовата свобода да опитат нови неща.
Сергей Юстус, администратор на онлайн търговия на дребно от централния германски град Линден, казва, че е успял да започне преквалификация като инструктор по йога.
„Този базов доход беше доста решаващ. Това е факт“, допълни той.
Много от хората в групата с основен доход също съобщават за по-високи нива на удовлетворение от здравето си, по-силно чувство за финансова сигурност, по-добър сън и по-ниски нива на стрес. До края на проучването техният среден резултат за удовлетвореност от живота беше около 7,3 в сравнение със 7,1 за контролната група.
Сузан Фидлър, професор по психология във Виенския университет и един от водещите изследователи, каза, че методологията на рандомизираното контролно проучване е позволила да се определи причинно-следственият ефект от паричните раздавания въпреки икономическите и социални сътресения в Германия през последните години.
Въпреки това, някои от нейните колеги казаха, че проучването има ограничения, като разчитане на самоотчетени работни часове и сравнително малък брой участници.
