Може би някога сте чували от родителите си фрази като „Добрите момичета не плачат“, „Ако нямате захар, няма да се стопите“, „Бъдете умни – мълчете“? Или може би вие сами ги произнасяте, обръщайки се към децата си?
Тези и други изрази („Не плачи“, „Не хленчи“, „Аз съм търпелив“ и др.) забраняват на детето да чувства и изпитва емоции.
Защо родителите използват тези фрази?
Те се използват от онези възрастни, които се страхуват да се доверят на чувствата си и не са усвоили умението да управляват емоциите.
Те просто не знаят как да се справят със силните чувства, как и защо се появяват, затова избират най-простия път – да ги забранят напълно.
Чувствата, които детето изпитва, плашат възрастен и го изваждат от равновесие.
До какво водят подобни изрази?
Забраната за чувства в детството води до факта, че като възрастен човек не чува себе си и не разбира какво чувства. Не може да реагира на сигналите, които тялото му изпраща, не знае какво иска.
В резултат на това възникват психосоматични заболявания.
Как да оправим ситуацията
Запитайте се: „Какво чувствам? защо Как се чувства тялото ми?
Упражнение с будилник помага: всеки час, когато алармата звъни, проверявайте физическото и емоционалното си състояние. Тази практика ще ви помогне да се съсредоточите върху усещанията, които изпитвате.
