Родителите, чиито деца постигат високи резултати, имат общи навици, които им помагат да отгледат успешно потомство, но рядко говорят за тях на глас. Вместо да оказват натиск, те насочват с любов, подхранват любопитството и позволяват на децата си сами да изследват света. Това ги отличава от останалите.
В техния дом оптимизмът е в основата на всичко.
Успехът започва с вярата в неговата възможност. Родителите на успешни деца внушават оптимизъм от ранна възраст. Независимо от обстоятелствата, те внушават идеята, че всичко е възможно. В дома им мотото е ясно: „Всичко, за което мечтаеш и се стремиш, можеш да го постигнеш“, съобщава The Times of India.
Мотивация, основана на интересите на детето
Родителите често правят грешката да се опитват да мотивират всичките си деца по един и същи начин. Тези, които отглеждат успешни деца, обаче знаят, че мотивацията трябва да бъде индивидуализирана. Вместо да налагат общи цели, те ги свързват с това, което детето харесва. Ако детето ви обича филми, покажете му как математиката може да му помогне да управлява финансите в бъдещата си кариера като актьор. Персонализирането на мотивацията е ключът към вътрешната самомотивация.
Учене чрез опит
Ученето се случва не само в класната стая, но и всеки ден – чрез игра, изследване и малки грешки. Успешните родители не решават всички проблеми за децата си, а им дават пространство да опитат сами. Те се съпротивляват на желанието да улесняват детето си, защото знаят, че именно предизвикателствата изграждат самочувствие и находчивост.
Развиване на любопитство, не само упорита работа
Любопитството е една от най-важните основи на успеха. Родителите на успешни деца се фокусират не само върху упоритата работа, но и върху радостното изследване на света. Пътувания, книги, разговори за големи въпроси – всичко това са начини за насърчаване на любовта към ученето. Знанието престава да бъде задължение и се превръща в приключение.
Водени от любов, а не от натиск
В дома им няма военна дисциплина. Тези родители не действат като треньори или командири. Вместо това, те присъстват, подкрепят и позволяват на детето да води играта. Те не насилват, не командват или контролират, а винаги са насреща, когато е необходима помощ. Именно този баланс дава на детето увереността да изследва, да прави грешки и да расте.
