Водолази са открили зъби на мегалодон в наводнена пещера във вътрешността на Мексико.
За тези, които не са наясно, праисторическата акула е направила „Челюсти“ да изглежда като „Търсенето на Немо“.
15-метровите акули са били най-злите риби в океана, тъй като са се носели из водите преди повече от три милиона години, макар че очевидно не могат да се мерят с Джейсън Стейтъм.
Но за да разберат защо акулата е изчезнала, учените оттогава търсят отговори в най-разпространената вкаменелост на мегалодона – неговите зъби.
Спелеологът и фотограф Кей Никте Вилчис Сапата и нейният партньор спелеологът Ерик Соса Родригес откриват вкаменелостите, докато се гмуркат в дупката в Мадерия.
Петнадесет вкаменелости на зъби са открити в района на Чолул, за който се е смятало, че някога е бил под водата.
От 15-те вкаменелости 13 принадлежат на три различни вида акули, една от които е някогашната смъртоносна акула мегалодон.
През 2019 г. Сапата заяви пред местните медии: „Гледахме стената и изведнъж видях нещо малко, приближих се и видях, че това е зъб, който беше първият и очевидно принадлежи на акула.“
Зъбите на акулите са принадлежали на акулата мегалодон (Carcharocles megalodon), акулата скумрия (Isurus oxyrinchus) и акулата трион.
Те стигат до заключението, че геоложката времева скала за зъбите на мегалодон се простира от преди около 5 милиона до 2,5 милиона години.
Спелеологът Соса Родригес обяснява: „Това е просто доказателство за това, което учените вече са изследвали и писали; какъв вид дива природа е живяла тук преди милиони години, когато това е било част от морето.
„Антропологът и физикът Салвадор Естрада вече е започнал разследване“.
Това се случва след изследванията по-рано тази година, които предполагат, че телесната температура на мегалодона може да е причина за изчезването му.
Учените предполагат, че мегалодонът е бил в състояние да поддържа телесна температура, която е била с около 7С по-висока от тази на заобикалящата го вода.
Въз основа на анализ на зъбния емайл от древната акула откритията могат да помогнат да се обясни защо тя е изчезнала преди 3,6 милиона години.
Според проучването, което е публикувано в списание Proceedings Of The National Academy Of Sciences, количеството енергия, което мегалодонът е използвал, за да се затопли, може да е допринесло за изчезването му.
Водещият изследовател Робърт Игъл, доцент по атмосферни и океански науки в Калифорнийския университет, заяви: „Проучването на движещите фактори, довели до изчезването на една изключително успешна хищна акула като мегалодон, може да даде представа за уязвимостта на големите морски хищници в съвременните океански екосистеми, изпитващи последиците от продължаващите климатични промени.“
Ранди Флорес, докторант от Калифорнийския университет и член на Центъра за разнообразни лидерски позиции в науката, обясни:
„Поддържането на енергийно ниво, което би позволило повишената телесна температура на мегалодона, би изисквало ненаситен апетит, който може да не е бил устойчив във време на променящи се баланси на морските екосистеми, когато може би дори е трябвало да се конкурира с новодошли видове като голямата бяла акула.“