На 09.03 ще отбележим първата за годината Голяма Задушница, още позната като „Месопустна“. Това е времето, в което отдаваме почит към близките ни, които са напуснали нашия свят.
Тази Задушница по традиция винаги се пада или в края на месец февруари, или в началото на месец март. Тя е точно ден преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великденските пости.
Месопустната Задушница е първата от 3-те големи за годината.
Има поверие, че жени, които а изгубили деца, следва да донесат в църквата ябълки, в тяхна памет.
На този ден по традиция се приготвя варено, подсладено жито, а още хляб и вино.
Много хора допускат грешки, за които споделяме в следващите редове.
Някои оставят подавка на мястото за вечен покой на отишлите си от нас близки, това не е редно. Подавките са живите хора, за да могат да споменават изгубения ближен в своите молитви с добро.
Много хора, когато отидат на гробища, когато видят познати, се поздравяват с фрази като „Здравей“ или „Добър ден“, което също не е прието. Редно е в такъв ден да се каже „Бог да прости“ и да се отговори със същото.
На всяка една Задушница следва да се сложат общи софри, като първата хапва и първата глътка вино се оставят на земята, тъй като е прието да бъдат за душите на хората, които не са сред нас. Това се прави с думите „Бог да прости“.
Има вярване, което гласи, че ако по време на хапване на общата трапеза около хората се появи мушичка или пеперуда, то тя е на душата на починалия близък, който се е върнал за кратко, за да навести своите близки.
Именно поради тази причина е прието на този ден на трапезата да се оставя празно място.
На Задушница още е прието да се раздават брашно и сол, тъй като те символизират греховете на изгубения близък. Към раздаването им има и наричане, а именно да се разсипят – както се разсипват солта и брашното.
Прието е на този ден жените да не работят, да не се върши домакинска работа, в това число и да не се пере.
За подавките няма стриктни изисквания – християните се придържат към едно правило, което гласи, че всеки дава това, което има.