В ежедневната комуникация често използваме фрази, които изглеждат напълно безобидни или дори учтиви. Подсъзнанието на човек обаче реагира на тях по съвсем различен начин, отколкото очакваме. Някои навикнали изрази могат да създадат бариери в комуникацията, да предизвикат чувство за вина у събеседника или дори да разрушат доверието.
„Няма проблем“
Какво мислите: „Направих го лесно, не се притеснявайте!“ или „Моля ви, не ми беше трудно“.
Какво чува другият човек: „Това вероятно е проблем за теб и трябваше да си направя някои трудности, за да ти помогна.“
Въпреки че тази фраза е предназначена да успокои човека, подсъзнателното ѝ послание може да е обратното. Тя подсказва, че молбата може да е била проблем, дори и да не е била. В бъдеще човекът може да се поколебае да се свърже с вас отново, за да „не създава проблеми“.
С какво да го заменя?
„Радвам се да помогна!“
„Беше ми удоволствие да ви помогна.“
„Винаги на вашите услуги!“
„Няма защо!“ (класическо, но ефектно)
Тези фрази веднага придават емоционален оттенък, подчертавайки желанието ви да помогнете, а не липсата на трудности.
„Добре!“
Какво мислите: „Добре съм, не искам да навлизам в подробности.“
Какво чува събеседникът (особено близък) : „Не искам да споделям чувствата/мислите си с теб“ или „Не ме интересуват интересите ти“.
Този едносричен израз често се използва, когато човек не иска да споделя своите емоции или преживявания.
Ако е отговор на небрежно „Как си?“ от случаен познат, може да е приемливо. Но когато е отговор на някой близък, който е искрено заинтересован, може да предизвика негодувание или чувство на отчуждение.
С какво да го заменя?
„Добре съм, благодаря, че попитахте.“
„Не е зле, а ти как си?“
„Всичко е наред, малко съм уморен, но се държа“
„Има нещо за споделяне, но не сега“ (ако наистина не искате да обсъждаме)
Не бъдете мързеливи да давате по-подробни отговори на близките си. Най-вероятно те искрено се интересуват от вашето състояние.
„Не беше трудно“
Какво мислите: „За мен беше дреболия, не се притеснявайте.“
Какво чува другият човек: „Ти ми причини проблеми, въпреки че успях да се справя.“
Тази фраза, подобно на „няма проблем“, неволно кара другия човек да се чувства виновен, че ви „отнема“ времето и енергията. Той може да си помисли, че молбата му е била тежка, дори ако искрено сте искали да му помогнете.
С какво да го заменя?
„Свържете се с мен, ако имате нужда от помощ“
„Беше ми удоволствие да ви помогна“
„Беше ми удоволствие.“
„Удоволствието ми е!“
„Съжалявам, но не мога да ви помогна.“
Какво мислиш: „Искам да откажа, но не искам да те обидя.“
Какво чува другият човек: „Избягваш директен отказ“ или „Не те интересува моята ситуация“.
Този израз често се използва, когато човек се опитва да избегне директно „не“, но всъщност показва неискреност. Извиненията и съжаленията често са неуместни тук, особено ако просто не искате да направите нещо и не можете. По-добре е да бъдете директни.
С какво да го заменя?
Вместо неискрено „Извинете…“, просто учтиво и честно обяснете истинската причина за отказа: „Съжалявам, не мога да направя това в момента, защото съм зает с друг проект.“
„За съжаление, нямам необходимите знания/ресурси, за да направя това.“
„Благодаря за предложението, но няма да мога да се заема с тази задача.“
Честността, дори и да означава да кажеш „не“, винаги е по-добра от неискреното извинение. Тя изгражда доверие и показва уважение.
„Възможно“ („Ще видим“)
Какво мислите: „Още не съм решил“ или „Искам да си купя време“.
Какво чува другият човек: „Не съм сигурен и вероятно няма да го направя“ или „Даваш ми фалшива надежда“.
Това твърдение създава несигурност и може да накара събеседника да загуби интерес или, напротив, да таи напразни надежди. Ако не сте сигурни, че можете или искате да изпълните молбата, по-добре е да не давате илюзорни обещания.
С какво да го заменя?
„Ще трябва да помисля за това и ще ви уведомя до (конкретен час/дата)“
„За съжаление, не съм сигурен, че мога да направя това.“
„Ако имам възможност/време, ще помогна“ (ако наистина има минимален шанс)
„По-добре е да се откажеш сега, отколкото да разочароваш“
Ефективната комуникация не е само въпрос на думи, но и на емоциите и подтекста, които предаваме. Като избягваме тези „думи-капани“, можем да изградим по-силни, по-доверчиви и по-истински взаимоотношения с другите. В крайна сметка силата на думите е огромна и тяхното влияние върху взаимодействията ни често се подценява.
