Известно е, че повечето известни разказвачи не са измисляли сами произведенията си, а умело са ги преразказвали и адаптирали. Е, защо да измисляте нещо, ако всичко е написано отдавна? Това се случи и със Спящата красавица.
През 1634 г. в сборника „Пентамерон“ е публикувана приказката „Слънцето, луната и Талия“. Автор на сборника е италианският поет Джамбатиста Базиле. Той бил нещо като Шарл Перо от онова време. Базил събрал огромен брой истории и ги преразказвал талантливо.
Първоначалната версия на приказката била следната:
Когато на могъщ лорд му се родила дъщеря, той събрал най-умните си верни поданици, за да предскажат бъдещето на красивата принцеса. Астролозите се събрали и единодушно казали: принцесата ще умре от ленено семе. Притесненият господар веднага наредил всичко, свързано с лена, да бъде премахнато от кралството.
Принцеса Талия пораснала и един ден, докато се разхождала, се натъкнала на старица, която предяла в къщата си. Момичето решило да помогне и случайно едно ленено семе се забило под нокътя ѝ. Талия паднала мъртва, а бащата, зашеметен от мъка, облякъл дъщеря си в най-красивите й дрехи, сложил я в едно кресло и напуснал завинаги двореца.
Както обикновено, минали много, много години и един ден друг крал, докато се разхождал, надникнал в изоставения замък. Работата била там, че неговият ловен сокол влетял вътре, а кралят първо трябвало да чука дълго на вратата, а след това да се покатери по стените, за да влезе през прозореца. Като цяло сюжетът досега се различава малко от световноизвестната версия на Шарл Перо. Е, може би принцът е бил заменен с крал.
Но тогава се развихрил някакъв ужас.
Кралят се скитал из замъка, оставяйки дири в праха, докато не се натъкнал на светлината на починалата Талия, която продължавала да седи в красивото си облекло. Кралят не успял да я събуди и решил да се възползва от момента. Не, не, не говорим за възвишена спасителна целувка, а за истинско възползване от спящото момиче. След което кралят станал, закопчал панталоните си и се прибрал вкъщи, забравяйки за своята „романтика“.
Спящата Талия забременяла. Тя също родила докато била в несвяст и феите се погрижили за родените от нея близнаци, както преди това се били погрижили за самата принцеса.
Къде са били, докато царят се е забавлявал с нея – историята мълчи.
Един ден феите донесли бебетата при майка им, за да ги нахрани. Едното бебе случайно объркало гърдата на Талия с пръста ѝ и изсмукало семето изпод нокътя й. Талия веднага се събудила и ако за секунда забравите, че това е приказка, тогава можете само да си представите реакцията й на факта, че лежи в прахта, сама, вече има две бебета и въобще къде е таткото?
А кралят междувременно след известно време се сетил за преживяното с неподвижната жена и решил отново да посети замъка на Талия. Там го очаквала изненада под формата на напълно подвижна Талия и дори с две бебета, които тя кръстила Слънцето и Луната, защото не можела да разбере как това се случило с нея.
Кралят побързал да разясни на Талия как се е случило всичко и в същото време й признал любовта си.
Скромното момиче някак пренебрегнало факта на злоупотреба с нея и било пропито с реципрочни чувства към бащата на нейните извънбрачни деца. И тук трябва да звучи като „те заживели щастливо завинаги“, но тук е уловката – кралят е женен. А жена му вече била започнала да подозира, че нещо не е наред, защото съпругът й имал слабост да говори насън. Една вечер той изрекъл името на Талия и нейните (техните) деца.
Кралицата взела слугата на свой ред и той разказал за всичко.
Ядосаната кралица изпратила своя готвач в замъка, за да отвлече бебетата и да ги убие. Защо готвач? Но тъй като измамените жени са ужасни в гнева си: тя наредила децата на Талия да бъдат сварени, да приготви ястие от тях и да ги сервира на съпруга си за обяд. Тя планирала да изгори на клада любовницата на краля. Това е тривиално, разбира се, изглежда, че цялото въображение е отишло при децата.
Талия, зашеметена от тази промяна на събитията, се опитала да й обясни, че всъщност тя е била жертва на насилие тук и че е била в безсъзнание, когато кралят се е възползвал, но кралицата не се интересувала. Наистина не е редно да се излежавате в замък, където се разхождат почтени крале.
Това, което се случва след това, е още по-странен момент:
Талия поискала да й бъде позволено да бъде напълно гола, преди да се качи върху огъня. Точно в този момент царят влетял в двора, преценил ситуацията и вместо Талия, кралицата и слугата влезли в огъня, разговаряйки за неговите приключения. Много здраво и уравновесено семейство. Готвачът, между другото, имал късмет: той бил единственият нормален там и вместо да направи печено от бебетата, той ги скрил от ядосаната кралица. За което получава какви ли не награди и дори е назначен за камергер.
Кралят се оженил за Талия, докато тя най-накрая дошла на себе си след всички приключения и те заживели щастливо до днес. Страхотна приказка, не мислите ли? Точно това, от което се нуждае едно бебе през нощта.