Колко края на света всъщност е преживяла Земята? Фантастичните творби предсказват различни сценарии на смърт за нашата планета и цивилизация – единият по-странен от другия. Но в историята на Земята подобни апокалипсиси са се случвали не веднъж, а поне пет пъти, че и повече…
Смърт поради експлозия на свръхнова
Този сценарий беше описан от астрофизика Дорис Арзуманян, който откри радиоактивни изотопи, като алуминий, в метеорити, образувани от строителния материал на планетите от Слънчевата система.
Изследователите предполагат, че тези изотопи биха могли да влязат в метеоритите поради ударна вълна в резултат на експлозия на свръхнова в самата зора на формирането на нашата планетна система. Тогава бяхме спасени от така наречения родилен пашкул – облак от молекулярен газ, в който се раждат звезди. По това време Слънцето беше все още много млада звезда, която запази този пашкул.
Удар на астероид
На самата Земя също се случиха събития, които можеха да имат сериозни последици за живота на планетата. Например, най-големият кратер на Земята, Вредефорт в Южна Африка, се е образувал в резултат на падането на астероид с диаметър около 25 километра. Това събитие се е случило преди около 2 милиарда години. Повечето от организмите след това са умрели. „Космическите камъни“ са падали на планетата повече от веднъж.
Наскоро в Австралия беше открит кратер с диаметър около 520 километра, който се е образувал преди приблизително 445 милиона години. Това събитие предизвика масово изчезване, известно като ордовикско-силурийско изчезване, което уби 85% от живите организми по това време.
Планета снежна топка
Преди около 700 милиона години се случи най-голямото заледяване в историята на планетата. Ледът покри по-голямата част от Земята, но някои области, като екватора и части от средните ширини, останаха свободни от лед. Тези райони се превърнаха в убежище за живи организми – главно бактерии и водорасли – които успяха да оцелеят и да продължат да се развиват.
Глобална сеизмична активност
Друго събитие, което има големи последици за живота на Земята, е Голямото (пермско) измиране, настъпило преди приблизително 252 милиона години. Това събитие на изчезване уби повечето морски и сухоземни организми. Учените предполагат, че причината за това изчезване е вулканична дейност, която се е случила по целия свят, особено в днешна Индия и Сибир.
Има и предположения, че библейският потоп, описан в различни религиозни текстове, е реално събитие.
Някои учени намират доказателства за наводнения на континентите и наличието на езера със солена морска вода на места, отдалечени от бреговата линия. Според Майкъл Висесион, професор по сеизмология във Вашингтонския университет, под източната част на Евразия и под Северна Америка има огромни „резервоари“ с вода, които се освобождават под въздействието на тектонични процеси. Очевидно по време на потопа са се събрали два грандиозни процеса: водата от дълбините е повишила нивото на световния океан, а тази, която е изригнала под формата на пара – под въздействието на вулканичната активност на планетата – е навлязла в атмосферата, кондензирала и предизвика тази легендарна дъждовна буря за 40 дни и 40 нощи.