Установени са навици, които правят хората по-щастливи и доволни от живота. Знаем, че щастието за различните хора се мери по различен начин, то може да променя своята форма. Важно е обаче да осъзнаем, че трябва да ценим тези щастливи мигове и да се опитваме да ги съхраним.
Като първи навик – трябва да спрем да търсим щастието, тъй като това засилва идеята, че още не сме го постигнали. Важно е да осъзнаем, че щастието е нещо, което сами създаваме, а не нещо, което трябва да чакаме.
Да бъдем заинтересовани да помагаме на другите да успеят – подкрепата и насърчаването ще ни помогне да преодолеем собственото си его и ще задълбочи нашата емпатия и смирение. Така човек израства духовно и следователно става по-осъзнат и щастлив.
Отказ от това да живеем живота на жертва – има хора, които често са на мнение, че за несгодите в живота другите са им виновни. Именно така се влиза в роля на жертва. Човек трябва да бъде силен, издръжлив, който е настроен положително и борбено към живота.
Редовна връзка с природата – свързването с природата е много важно, тъй като така си почиваме от ежедневната суматоха и замърсяване. Природата и времето прекарано в нея води до регенерация за нашето тяло. Трябва да си поставим за цел по-често да се свързваме с чист въздух, зеленина и звука на птиците.
Не трябва да толерираме и допускаме мисли, които ни карат да се чувстваме по-малко ценни – важно е да не се претоварваме с отрицателна енергия. Трябва да изчистим ума си и да внесем положителна енергия и светлина в него.
Това се постига и с помощта на йога, медитация, музика и други форми на релаксация. Трябва да показваме обичта си, любовта си да изразяваме тези емоции чрез думи и действия.
Важно е да обичаме себе си, да вярваме в себе си и да се стремим да бъдем по-добри хора, често да се усмихваме и да знаем, че винаги предстои нещо хубаво.