Кардиохирург предупреди за „тих убиец“, който се появява, когато свикнем с проблема

Понякога най-големият риск за здравето не идва от нещо внезапно, а от проблем, който постепенно сме започнали да приемаме за нормален.

Кардиохирургът д-р Джереми Лондон насочва вниманието именно към това поведение. Той определя самоуспокоението като „тих убиец“ – не като медицинска диагноза, а като опасна нагласа, при която човек престава да следи нещо, което преди го е тревожило.

Лондон е сертифициран сърдечно-съдов хирург и редовно говори публично за профилактиката и сърдечното здраве. На официалния си сайт той също е представен като board-certified cardiovascular surgeon.

Когато симптомът вече не ни тревожи
Един от примерите, които хирургът дава, е продължителен симптом, с който човек постепенно е свикнал.

Това може да бъде болка, задух, умора или друго оплакване, което първоначално е предизвикало тревога, но с времето е станало част от ежедневието.

Според Лондон именно тук се крие капанът. Фактът, че дадено усещане е познато, не означава автоматично, че причината за него е безобидна. В публикацията си той говори за симптом, който човек е „тихо приел“ и който постепенно се е превърнал в негова нова норма.

Посланието не е да се страхуваме от всяко неразположение, а да не оставяме без внимание проблем, който е трябвало да бъде проследен.

Забравеното контролно изследване
Друг пример е лабораторен резултат с отклонение, който е трябвало да бъде проверен повторно, но това така и не се е случило.

Не всяка стойност извън референтните граници означава заболяване. Но когато лекар е препоръчал контролно изследване, отлагането му за неопределено време може да остави важен въпрос без отговор.

Именно такъв случай посочва и Лондон – резултат, който пациентът е възнамерявал да проследи, но постепенно е забравил.

Лекарство, което приемаме от години
Кардиохирургът обръща внимание и на продължителния прием на медикаменти.

Той дава пример с лечение, което човек приема дълго време, без отново да е обсъждал дали все още е най-подходящото за него.

Това в никакъв случай не означава предписано лекарство да бъде спирано или дозата му да се променя самоволно. Такива решения трябва да бъдат обсъждани с лекар.

По-важният въпрос е дали терапията се проследява и дали при промяна в здравословното състояние е направена нова оценка.

Рутината и застоят понякога изглеждат еднакво
Според Лондон една от трудностите е, че полезният навик и застоят могат да изглеждат почти еднакво отвътре.

Една рутина може да помага на човек да се движи напред. Но същото ежедневно повторение може да го задържа на едно място, ако вече не отговаря на нуждите му.

Това важи и за здравето. Профилактичен преглед се отлага, стар резултат остава непроверен, а хронично оплакване започва да се възприема с думите „то при мен винаги е така“.

И точно тогава според хирурга трябва да си зададем простия въпрос: „Какво трябва да се промени?“

Не всяка промяна трябва да бъде голяма
Лондон подчертава, че не е необходимо човек да прави драматични промени.

Понякога достатъчната стъпка е малка – да запише контролен преглед, да повтори изследване, за което е получил препоръка, или да зададе на лекаря си въпрос за продължаващо лечение.

Според него една от причините хората да остават в подобно състояние е страхът от промяната. Познатото може да бъде неудобно, но е предвидимо.

Той обаче обръща логиката: понякога по-опасно от промяната е именно продължаването по същия начин, когато вече има основание да се реагира.

Самоуспокоението не е медицинско заболяване и изразът „тих убиец“ в случая е метафора. Предупреждението на кардиохирурга е по-просто – човек не бива да приема нерешен здравословен проблем за безобиден единствено защото е свикнал с него.