Самотата променя начина, по който мозъкът „чува“ сърцето: Учени откриха необичайна връзка

Самотата може да влияе не само върху емоционалното състояние на човека, но и върху начина, по който мозъкът обработва сигналите, идващи от собственото тяло. Ново изследване показва интересна връзка между усещането за самота и реакцията към сърдечния ритъм, съобщава Medical Xpress, цитиран от БТА.

Проучването е проведено от изследователи от Университета в Хирошима, а резултатите са публикувани в научното списание „Biological Psychology“.

Учените установяват, че хората, които изпитват по-силно чувство на самота, не разпознават непременно пулса си по-неточно. Разликата се оказва в начина, по който мозъкът интерпретира и емоционално обработва тези вътрешни телесни сигнали.

Усещат пулса си нормално, но го преживяват различно
В изследването участват млади и здрави студенти. Учените проследяват връзката между самотата и т.нар. интероцепция – способността да усещаме и разбираме сигнали, идващи от собственото ни тяло.

Сред тях е и един от най-постоянните сигнали, които организмът изпраща – биенето на сърцето.

Резултатите показват нещо любопитно. По-самотните участници разпознават сърдечните удари със сходна точност спрямо останалите. Същевременно обаче те съобщават за по-силен дискомфорт и по-малко усещане за контрол върху емоционалните и физическите си преживявания.

Това насочва учените към извода, че проблемът вероятно не е в способността на мозъка да забелязва телесния сигнал, а в неговото последващо тълкуване.

Открили разлика и в мозъчната активност
Екипът установява и различия в автоматичната мозъчна реакция към сърдечния ритъм.

При участниците с по-силно усещане за самота е отчетен по-слаб отговор на мозъчните вълни към собствения пулс.

Изследователите свързват този сигнал с левия дорсолатерален префронтален кортекс – мозъчна област, участваща в контрола и регулирането на емоциите и поведението.

Особено интересното е, че наблюдаваната зависимост е свързана конкретно със самотата и според изследването не може да бъде обяснена единствено с възрастта, пола или депресивните прояви при участниците.

Самотата може да държи организма в постоянна готовност за опасност
Резултатите се вписват в т.нар. модел на свръхбдителност при самотата.

Според тази концепция продължителното усещане за социална изолация може да направи човека по-чувствителен към потенциални заплахи. Мозъкът започва да следи по-внимателно както социалната среда, така и сигналите, идващи от собственото тяло.

Ако едновременно с това човек изпитва затруднения да регулира вътрешните сигнали за стрес, обичайни телесни усещания могат да бъдат преживявани като по-неприятни или несигурни.

Именно тук учените виждат възможна връзка между самотата, мозъка и физиологичните реакции.

Това обаче не означава буквално, че всеки самотен човек възприема пулса си като непосредствена опасност. Резултатите показват връзка между по-силното чувство на самота и различното емоционално обработване на телесните сигнали.

Четири показателя се оказват по-ниски
При по-самотните участници са отчетени по-ниски резултати в четири области, свързани с възприемането на собственото тяло – доверие в телесните усещания, саморегулация, емоционална осъзнатост и способност тези усещания да бъдат преживявани без силна тревожност.

Следователно самотата не изглежда свързана просто с това колко внимание човек обръща на тялото си.

По-съществен се оказва начинът, по който той оценява и управлява получените от организма сигнали.

Един на всеки шест души по света изпитва самота
Темата придобива още по-голямо значение на фона на данните на Световната здравна организация. Според цитираната информация приблизително един на всеки шест души по света изпитва самота.

Продължителната самота отдавна се свързва с неблагоприятни последици за психическото и физическото състояние, включително повишен стрес, депресивни състояния и нарушения във функционирането на имунната система.

Новото проучване не доказва, че откритите промени в обработването на сърдечните сигнали са причина за всички тези здравословни последици. То обаче предлага още една възможна посока за разбирането на сложната връзка между социалната изолация, мозъка и тялото.

Самотата, изглежда, не се изчерпва с липсата на хора около нас. Начинът, по който човек преживява социалната си среда, може да бъде свързан дори с това как мозъкът му интерпретира собственото биене на сърцето.