Отгледах сина си сама, като през целия си живот работих усилено и инвестирах много в развитието му. Исках той да може да се изправи на крака в бъдеще и за щастие успях.
Синът ми завърши университет и си намери добра работа.
Ожени се, стана баща и сега той и семейството му живеят отделно – много добре, трябва да кажа. Когато реших, че е време да се пенсионирам, синът и снаха ми казаха, че искат да ми дойдат на гости. Зарадвах се и казах, че ще ги очаквам с нетърпение. Когато пристигнаха, те ми направиха подарък, който ме остави без думи. В деня на моето пенсиониране синът и снахата ми подариха едностаен апартамент.
Те ми връчиха ключовете и дори ме поканиха при нотариуса. Бях толкова зашеметена, че дори не можах да формулирам нито едно изречение. Отказах, като им казах, че не трябва да харчат толкова много за мен, защото нямам нужда от това. Синът ми обаче беше упорит.
Той обясни, че апартаментът ще бъде бонус към пенсията ми: ще ми позволи да го давам под наем и да получавам допълнителни доходи. Те вече бяха помислили за всичко. Когато продължих да отказвам, синът ми просто каза: “Мамо, не спори!” И това беше краят.
Въпреки че отношенията между сина ми и снаха ми имаха своите възходи и падения, през последните години всичко сякаш си дойде на мястото.
Но когато свекървата разбра за подаръка, ми се обади, за да ме поздрави и да се похвали как е възпитала дъщеря си да бъде толкова грижовна. Обаче направи и ехиден коментар, че тя не би приела апартамента, би помислила за внука си и би се отказала от него в негова полза.
Това ме накара да се почувствам доста неловко, защото не бях поискала нищо от сина си, а те сами бяха измислили идеята. Прекарах много безсънни нощи, притеснявайки се за това, и в крайна сметка реших да предложа апартамента на внука си.
По онова време той беше на шестнадесет години и му предстоеше да започне работа в университет, така че си помислих, че това би било подходящо. Но той веднага отказа, като каза, че планира да изкара пари за собственото си жилище и не иска да приеме такъв лесен подарък. Възпитах сина си правилно – и той продължи по същия начин!
